Сбогуване… ама не съвсем

Пичове и пички, които сте ме чели през тази около 1 година в която успях (с прекъсвания) да се задържа в блогсферата. Имам за вас хубава (или лоша, зависи от тълкуването) новина – официално се оттеглям, поне засега, от това нещо, наречено блогърството. Ще излъжа ако кажа, че не ми беше чисто нарцистичен кеф да си поддържам това местенце и да виждам, че дори се позавъртат някакви читатели. Беше полезен опит, приятно занимание и създаване на нови контакти. Разбира се, не бързайте да ме отписвате, интернет няма да се отърве толкова лесно от мен.

Истината е, че в един момент това да си седя самичък и да си пиша, от дъжд на вятър, за книжки ми се стори крайно недостатъчно. Затова реших да започна нещо ново. Нещо по-амбициозно. Проект с голям екип, със собствен дизайн и домей и с по-широка тематика. След месеци работа от една седмица имам честта  кажа, че този проект вече е онлайн. Все още в много б-та форма, но със сигурност твърдя, че тепърва ще се развива, ще става по-добър, по-интересен и готин. Ако са ви харесвали моите псевдно интелектуални, неграмотни и леки статийки, значи в Под Моста (по-тъпо име не успяхме да измислим, знам) ще ви харесва още повече. Посетете го на адрес – http://podmosta.bg/ Аз ще съм там и ще ви чакам да се хейтим в коментарите отдолу. Наздраве и благодаря за това, че сте били тук. MOSTA2-1024x613

Posted in Новини | 4 Коментари

„Вампирът Лестат“ – Ан Райс – различният вампирски роман

LESTAT„Вампирът Лестат” има малко общо с всичко вампирско, до което сте се докосвали до момента. Всъщност , това е един доста стабилен фентъзи-митологичен роман, който разчупва стереотипите на жанра си. Ан Райс е един от пионерите на вампирската литература, много след Брам Стокър, но и много преди Стефъни Майр и последвалата я мания с еднотипни, лигави романчета за подрастващи момиченца. Затова и не се оставяйте да бъдете подведени от корицата и името и не захващайте този роман, ако се надявате да прочетете „Здрач 2”.

Историята проследява живота на Лестат , познат за повечето хора като Том Круз от „Интервю с вампир”. В този роман той няма нищо, ама наистина нищо общо с изградения персонаж от предишната книга. Оказва се всъщност, че е един много по-душевен, дълбок и сложен персонаж от това, което сме видели в предишната част. В книгата ставаме свидетели на целия му настоящ живот – още от човешките му години, прекарани в  бащиния замък, в смутната предреволюционна Франция, до моментът на израстването му, първото му истинско приятелство, първото му влюбване, превръщането му във вампир и всички последвали приключения и препятствия, които го сполетяват по-късно. Има още

Posted in Литература | 2 Коментари

Django Unchained – Тарантино отново създава Кино

116277112
Django Unchained е от онези филми, които може да не ме отвяват на момента, но ме оставят със странни впечатления след финалните надписи. Но самият факт, че вече три дена в главата ми минават различни кадри от лентата, непрекъснато си повтарям култови фрази, слушам саундтрака и седнах да пиша тази филмова ексцесия, са достатъчно красноречиви. Защото Django Unchained е от онези филми, които гледаш веднъж, максимум два пъти, на година и които до такава степен се вгнездяват в съзнанието ти, че трудно можеш да мислиш за нещо друго. Има още

Posted in Кино | Вашият коментар

Чете ли българинът?

Не обичам общи приказки, затова и избягвам да пиша такива тук. Но тъй като не съм поствал от доста време поради факта, че напоследък имам наистина много ангажименти и чета една книга от вече един месец, реших да направя изключение. Долната статия е писана за университета ми, но мисля, че не е лоша и за тук. Не казвам нищо ново и не откривам Америка, но на който му е интересно да чете.

BOOKART1

В съвременното българско общество витае едно твърдение – това, че не четем. Непрекъснато слушаме заучени изказвания от медиите, от познати и от къде ли още не. Ежедневно  чуваме някой да каже израз от сорта на „ех, то съвременното поколение не чете!”, „книгоиздаването ни никога не е било по-зле!”, „съвсем скоро електронните книги съвсем ще убият доброто, старо четене”, „нямаме просветители, нямаме хора, които да разпространяват четенето!”. Тези и още много други. И най-странното е, че обикновено тези думи идват точно от онези хора, които в най-добрият случай могат да се нарекат посредствени читатели, а в най-лошият- последното, което са прочели е „Под игото” и то само защото го е имало в конспекта за матурата. Но как седят всъщност нещата? Има още

Posted in Коментар | 6 Коментари

Пак пауза…(ама с бонус – нов трейлър на Game of Thrones)

Гледам блога си и ми е едно гузно, че нищо не съм писал от празниците насам. Тъкмо отново събрах сила и сравнително доста хора, които да четат и пак пауза. Причината, разбира се, е наближаващата сесия за която аз вече уча активно (по-скоро 70% цикля в една точка и се оплаквам колко много имам да уча, а 30% действително правя нещо, но както и да е). Но така е, дори във факултета по Журналистика понякога ни се налага да учим, колкото и да не ви се вярва и положението става наистина сериозно когато не си си мръднал гъза цяла година. За съжаление от мрънкане и оплакване не ми остава време, а и желание да чета иначе великолепната „Шантарам„, чието ревю ще бъде първото,  което ще пусна когато нещата се поуспокоят, а какво остава да пиша за блога. Така че стискайте палци да изкретаме идните седмици, а аз ви обещавам, че в най-скоро време ще продължа да ви заливам с тъпоумни текстове за живота, Вселената и всичко останало.

п.п

Най-тъжното и ироничното е, че никога в живота си не съм отделял толкова време, за да пиша рецензии на нещо, но ще ви стане още по-тъжно ако ви кажа на какво.

п.п 2

Днес излезе и първия трейлър за сезон 3 на Game of Thrones. Мен нещо не ме надъхва, а вие си преценете за себе си:

Posted in Новини | 2 Коментари

Хобит: Неочаквано пътешествие – първият ми по-сериозен опит за филмово ревю

          Преди известно време си разглеждах блога и забелязах, че при създаването му съм сложил секция „Кино”. Раздел толкова пуст, че чак да се зачудиш какво въобще прави там. Съответно се зачудих дали да се престраша и да променя нещата, списвайки от време на време някой и друг филмов материал. Все пак 2013г. се очертава като интересна филмова година и си казах – защо не? Премиерата на „Хобит” ми се стори достатъчно значимо събитие, за да поставя началото на тази традиция.

            Преди да започнем обачe бих искал да кажа няколко думи, които ще важат за долния материал а и за всички други оттук насетне в секция „Кино”: не очаквайте професионализъм. Аз съм човек със сравнително богата филмова култура, но съм много далеч от понятието „разбирач”. На практика съм един напълно средностатистически зрител. Толкова средностатистически, че останах сравнително доволен от „Прометей”, харесах „Черният рицар: Възраждане”, а пък „Хобит: Неочаквано пътешествие” направо ме отвя. Не разбирам от монтаж, филмови похвати или режисьорски техники. Всичко, което ще четете от мен в тази секция, е чисто и просто едно зрителско мнение, резултат от това как аз съм видял и почувствал лентата. А понеже нямам и почти никакъв опит в писането на филмови материали,приемам съвети и критики. Пък дори и да не са чак толкова градивни.HOBIT1Един факт, който никой не може да оспори е, че “Хобит” е кино събитието на годината. И тук не си говорим дори за качествата на лентата. Това е филм толкова мащабен като продукция, бюджет, реклама и  толкова очакван, че още преди да излезе, беше ясно, че няма да има конкуренция в тези отношения. След великолепната трилогия „Властелинът на пръстените”, която за мнозина е най-добре адаптираната фентъзи история в киното (спечелила милиони почитатели, почти 3 милиарда долара приходи и 17 Оскара), очакванията за „Хобит” бяха неимоверно високи. За съжаление „Хобит: Неочаквано пътешествие” не се оказа точно това, което много хора искаха да бъде.

Има още

Posted in Кино | 3 Коментари

Аз съм пратеникът – Маркъс Зюсак

AZЗа тези, които са забравили, ще напомня, че Маркъс Зюсак е авторът на шедьовърa „Крадецът на книги”. Харесвам начинa на писане на този човек. А още повече започнах да го харесвам, когато разбрах, че е написал спиращата дъха „Крадецът на книги” на малко над 30-годишна възраст, а „Аз съм пратеникът” когато е бил на 27 години. Какво да ви кажа? Не съм експерт, но не мога да си представя какво ще стане ако този човек продължи да пише на 60 години. Защото с „Аз съм пратеникът” една леко наивна, но прекрасна книжка, той за втори път ми доказа, че е страхотен автор. И сигурно ще стане още по-страхотен. Има още

Posted in Литература | Вашият коментар