Spartacus Vengeance (ревю)

Първият сезон на Спартак (Spartacus: Blood and Sand) беше изключение. Продукция на никому известна телевизия (Starz), с не до там голям бюджет и с не толкова скъпи ефекти.  Пилотният епизод беше толкова бутафорен и лишен от каквато и да било мисъл, че всеки малко по-притенциозен зрител веднага би отписал сериала. Да,  но не съвсем. С всеки изминал епизод  Спартак ставаше все по-добър и по-добър. Актьорите започнаха да бъдат убедителни, сценаристите непрекъснато ни поднасяха  неочаквани обрати, интригите ставаха все по-интересни, а на пръв поглед  смешните ефекти и кръв се вписаха идеално в гладиаторските  битки. Спартак се оказа от онзи тип сериали на чийто пилотен епизод се присмиваш , а на финалната серия осъзнаваш, че си изградил дълбоко емоционална връзка с героите и по едно време се усещаш как крещиш  от напрежение. Епосът ни представи 13 завладяващи серии, изпълнени с интриги, скандалност, добра актьорска игра (най-вече от страна на главния актьор Анди Уитфийл), надъхваща музика, гладиаторски битки, кръв и секс. Или иначе казано – това беше най-неочакваният сериал на годината, който се превърна в един от най-добрите за сезона.  
След  успехът на първи сезон,  разбира се, дойде време за втори. И от тук започнаха трудностите на продуцентите и режисьорите. Като за начало, след дълго боледуване от левкимия, почина невероятният Анди Уитфийл (RIP) и кастът остана без най-основния си член. На второ място концепцията на продукцията  се променяше изцяло. От гладиаторски битки и случки в школата на Батиат, историята трябваше да премине в бягството и препитанията на въстаналите роби. Над бъдещето на сериала седеше една голяма въпросителна.
И ето, че преди точно 10 седмици бяхме свидетели на първия епизод от новия сезон, а онзи ден изгледахме финалния. Сега  всеки може да си отговори на въпроса – справил ли се е успешно екипът на Спартак?


Моят отговорът е – да. Вторият сезон може да не беше на нивото на първия, но ни караше всяка седмица да се приковаваме в екраните и да тръпнем за съдбата на любимите персонажи.
Новият Спартак играе Лиам Макинтайър. За съжаление новият актьор не може да достигне страхотното присъствие на Анди (но то пък – кой би могъл?), а и е твърде с слаботелесна физика за ролята. Въпреки първоначалния шок обаче се вижда, че и Лиам има талант и се опитва максимално да се впише в образа си.

И така – историята продължава директно след финалната серия на първи сеозн. След  клането в дома на Батиат, гладиаторите се укриват в каналите на Капуа, водени от Спартак и Крикс. В течение на времето групата се мести в храм в подножието на Везувий, където се подготвя за финалната битка срещу легионерите на главния злодей в сезона – Глабър. На практика историята на сериала се движи по основните линии на истинските исторически събития за въстанието на Спартак,  така че до тук с историята.


Нови попълнения в главните герои няма, но се срещат  много нови второстепенни персонажи, като най-много заслужават да се споменат откачената германка и безсмъртния египтянин. Действащите лица си остават все толкова ненормални и уникални по своему, а актьорите се вписват перфектно в ролите си. Ашър е по мазен от всякога и на практика той води почти цялото действие от страна на злодеите. Глабър  до средата на сериала  дори кара зритяла да му симпатизира, а до края държи на ниво образа на главния злодей. Крикс се развива до неузнаваемост и  се превръща в нещо напълно различно, от това, което помним от първия сезон. Докторе е все така вдъхващ страхопочитание, а Илития и Лукреция са все същите безскрупулни, двулични интригантки. В този сезон се появява и любимецът на всички – Ганикъс (шампионът на Батиат преди Крикс и главният герой от прелюдията на сериала – „Спартак: Боговете на арената”), който отново разцепва (буквално) всеки изпречил се на пътя му.
Единственият  сериозен проблем на сезона е сюжетът, защото откровена казано,  той куца. Най-абсурден ми се стори фактът как в първата половина на сериала всички се жертваха, за да спасяват Невия (безспортно най-дразнещия персонаж и, между другото, игран от нова актриса), любимата на Крикс, в последствие на което умряха десетки от хората на Спартак, а някои от най-главните герои бяха на косъм от смъртта. Което, обаче доведе до прекрасният 5-ти епизод, който безспортно беше най-добрата серия  на сезона. Друг минус, който мога да спомена е, че ефектите в битките остават непроменени. Кървища  се леят на талази, а почти всеки втори кадър е забавен. Това седеше много на място в гладиаторските битки, но в някои моменти вече изглежда бутафорно. Като изключим тези недостатъци,  обаче, нещата в сериала вървят повече от добре. Във всеки епизод се случва неща, винаги има екшън и действие, а сценаристите не спират да ни изненадват с неочаквани обрати.


Втори сезон на Спартак ни предлага още от същото – интриги, кървища, много секс, шокиращи сцени, битки на забавен кадър, епична музика и голи нацепени мъже, които понякога се мляскат. Брутален е единствената дума с която този сериал може да бъде описан. Общо взето екипът на продукцията, макар да не е успял да достигне нивото на предишния сезон, се е справил повече от прилично с работата си. След битката при Везувий, по историческите събития, които следва сериала, следва най-мащабното робско въстание в историята на човечествето. Не ми се мисли какъв ще бъде следващия сезон, но ни предстои тепърва да видим. Защото, едно е сигурно – 3-ти сезон ще има.

Оценка: 7.5/10

Advertisements
Публикувано на Кино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s