Eдна кървава приказка за софийските болници


В неделя викаха линейка за мен. Последва операция и две нощи в софийска градска болница. Жив съм. И смятам това за чудо. Но не защото животът ми е висял на косъм, нито защото раната ми е била кой знае колко сериозна или смъртносна. Не. Просто защото много са умирали в нашите болници за по-малко. И вече знам защо.

(И така, читателю. Предупреждавам, че това ще бъде един много мрачен, кървав и супер субективен разказ. По-долу ще има снимка на истинска кръв. Така че ако си слаби нерви – по-бобре не продължавай да четеш това)


Напълно съм наясно, че почти всеки човек е преживявал нещо подобно. Обаче между мен и средностатистическия гражданин има две разлики – първо – аз разполагам с поле за изява (блогът си)  и второ – претендирам, че един ден искам да се наричам „журналист”.  Не ви разказвам историята си, за да се правя на голям герой или защото си мисля, че моят случай е уникален. Всички знаем на какво ниво е здравната система в България. Но повярвайте ми, когато изпиташ нещо, за което досега само си чувал, е съвсем, съвсем различно. Добре разбирам, че моят разказ няма да промени нищичко в гореспоменатата  система и няма кой да му обърне внимание. Но въпреки това изпитвам потребност да споделя с вас личните си „приключения” и наблюдения за поредната пародия на развитите нации в нашата мила държавица – здравеопазването.

На 8.04, неделя, с мен се случи нелеп инцидент. Приятелката ми, без да иска, ми беше поставила коварен капан под формата на забравена от вечерта чаша с вода на пода. Разбира се, като най-спънатият човек, ставайки от леглото, стъпих с цялата си тежест, върху чашата. Сами може да се досетите какво се случи. Голямо парче стъкло ме прободе и проникна  надълбоко в ходилото ми. Tочно по средата. За около пет секунди на пода се беше образувала локва от кръв. Знаете какво се случва в тези моменти. Aдреналина се вдига, човек не усеща никаква болка и действа инстинктивно. За около 15-20 секунди успях да докуцукам до кухнята, да грабна няколко кърпи, да събуда съквартиранта си и да отида до банята, където да се стоваря на тоалетната чиния. Естествено, оставяйки след себе си реки от кръв. Ясно беше, че съм си скъсал артерия. По-късно, по думи на лекарите, докато отида в болницата съм загубил поне 1 литър кръв. И то като се има предвид, че оставих раната да шурти не повече от минута.

Снимка на банята ни след инцидента. Това е само една от четирите стаи, където имаше кръв.

И така, седнал на тоалетната чиния и вдигнал крака си на другия, си направих импровизирана превръзка, затиснах с всичка сила раната с кърпа и донякъде спрях теченето. И сега започва най-ФАМОЗНАТА  ситуация, която ми се е случвала. Важно е за историята да спомена, че живея точно срещу СМГ и на няколко минути от Сточна гара, на една пряка на бул. Васил Левски. Точно на 3 минути пеша от  мястото, където тръгва „Бърза помощ” за района. Линейката дойде след 25 минути и то след много псувни от страна на съквартиранта. Пак повтарям. Разстоянието се взима за 3 минути пеша, а линейката дойде за 25 минути. Можете ли ВЪОБЩЕ да си представите и обясните това!? Сериозо. Питам . Добре че съм едър човек, добре че за няколко минути успях да не се паникьосам и добре че съм карал курсове на „Червения кръст” за шофьорска книжка. Иначе сега нямаше да ви пиша този коментар. С прерязана артерия на ходилото, което се води резервоар на кръв за човешкото тяло, без сам да спра кръвта си, щях да си отида за много по-малко от 25 минути.

Но чак сега започвам. Станало,  станало. Линейката дойде, а с нея и т.нар. „доктори”. Казано честно, очаквах няколко души, които идват с носилка, бързо ме натоварват и носят до линейката. Нищо подобно, драги ми смехурко. На вместо това получих една  докторка, на не повече от 27 (нищо против младите лекари, но си личеше, че е неопитна, а тя дойде сама) години и тежаща не повече от 50 килограма (едва ли може да носи сама 100 килограмов мъж, а?).  След като момичето влезе при мен, много спокойно, ме помоли да стана от тоалетната чиния и да се преместя по-напред, за да й е по-удобно да ме превърже. Тук вече, признавам, всякаква смелост и НЕпаника отдавна ме бяха напуснали и й се разкрещях, че не е нормална и, че трябва да дойде тя до мен, а не аз, с прерязаната артерия да се мъкна извън банята. Милата докторка обаче още не си даваше сметка  каква е ситуацията, въпреки че цялата баня беше в кръв, и ми каза, че едва ли имам скъсана артерия и да дойда до нея. Супер бесен станах на един крак, с помощта на съквартиранта си, при което на няколко пъти щях да падна, заради хлъзгавия под.  Да не говоря колко ми беше причерняло вече. В момента, в който станах, разбира се, цялата кръв, която досега притисках с кърпа, изтече за около 3 секунди, образувайки локва. Е, в този момент, докторката буквално прибледня и разбра, че нещата са по-сериозни от колкото си е мислела. Накара ме да седна на пода (смислено, нали?), за ме превърже. Няколко минути се опитва да направи  превръзка, докато от третия опит успя. И сега идва най-интересното. Накараха ме сам, с прерязана артерия и току-що нескопосано направена превръзка, да си сляза като пич на един крак, от втория етаж до линейката, и сам да се кача на колата. На мен по-скоро ми се припадаше, но някак си успях да го направя, най-вече заради енергията, която ме обхваната, когато разбрах, че май няма да умирам. Качих се аз с 300 зора на линейката със съквартиранта си и приятелката ми (без тях нямаше да се справя с всичко, благодаря ви), която вече беше пристигнала и потеглихме на някъде.

И така, след има-няма 5 минути линейката ме закара в райоанната болница – Исул. От там обаче казаха, че не могат да ме зашият, защото нямали хирурзи и ме пратиха към 3-та градска. Пътувахме ние около 15 минути до 3-та градска, а аз междувременно бях загубил още няколко десетки милилитра кръв, но какво толкова. Линейката влиза в спешния център на болницата, качват ме в количка и влизам в отделението. Там някаква сестра започна да ме разпитва за личните данни. Казвам й аз ЕГН-то и в един момент стигам до там, че съм от Варна. След като чу откъде съм, милата медицинска сестра ми се скара (на мен и докторката, която ме беше докарала с линейката), че не могат да ме приемат в това отделение, защото не съм от София. А тука било само са столичани. За нас от провинцията нямало място. Е, признавам, тука нервите ми не издържаха и й казах „Добре, госпожице, извинете за притеснението. Ей сега ставам, със скъсана артерия и отивам пешачката до някоя частна болница. Където може и да се отнесат добре с мен. : )”. Мисля, че й стана тъпо. Дано. И така, от спешното отделение на 3-та градска ме преместиха до ортопедията на болницата, която е на другият край на сградата. Повисях малко там и след известно време дойде един млад доктор. Очевидно в момента в отделението нямаха работа и очевидно почти всички стаи бяха празни. Но ВЪПРЕКИ това, след като чу какво ми има, дори без да махне превръзката и да погледне раната каза „О, това не е достатъчно сериозно за тук. Няма какво да ни занимавате с такива леки случаи. Ние в това отделение не се занимаваме с такива леки рани. То два-три шевчета и ще му мине”.  В последствие се оказа, че имам скъсана артерия, скъсано сухожилие и скъсни други 20, по-малки, кръвоносни съда, които ми шиха в продължение на 2 часа операция. Заклевам се, че в този момент ми се искаше да му разпльокам мозъка в стената и да му кажа, че ще се оправи с 2-3 шевчета.  И така, от 3-та градска ме пратиха отново в Исул. Припомням какво се случи до сега. Чаках 25 минути линейката, която ме отведе до болница Исул, после до 3-та градска, после до друго отделение на 3-та градска и после пак до Исул. Напрактика ме разкарваха с линейката. Четири пъти. Час и половина, без времето на чакане. С разкъсана артерия.

В Исул ме приеха в спешното отделение, където ми смениха превръзката. Всичко това стана за поне половин час и бях свидетел на работата на лекарите. Повече от 10 пъти чух „Майка му да еба”, изкрещяно от устата на някой от медицинските работници в стаята. Държаха се с мен подигравателно и с презрение. Държаха се с мен сякаш нарочно съм си прерязал артерията. Сякаш нарочно някой е оставил чаша на пода. И ме обвиниха, че съм се напил и затова съм се наранил така.  Не ми повярваха и като им казах, че не съм се наранил нарочно и, че  не съм изпил и една чаша бира предната вечер. Междувременно в отделението влезе една жена, която сама беше вървяла от тях до болницата. Със счупена ръка. Накараха я да си чака отвън,щото ръката така и така била счупена. Освен жената, в отделението докараха и един пияница, когото бяха спукали от бой. Човека беше с извадено рамо, а лицето му беше смляно. Не мога да ви опиша как се държаха с него. Сигурен съм, че ако им бяха докарали пребито куче, отношението щеше да е по-добре. По едно време директно  му казаха „Ти какво правиш тука? Напиваш се и после идваш ние да те шием. Що не си седиш вкъщи, а?”. В същото време обсъждаха колко са малоумни тия от другите болници, че не взимат пациентите, а ги водят при тях. Напрактика ни бяха сърдити, че ги занимаваме в неделя вечер с нашите проблеми. Бях потресен. Наистина потресен. И тук абсурдите не свършват.

След като ме превързаха ме накараха да седна в коридора, за да си чакам операцията. В момент в който седнах, след 20 секунди на пода се образува локвичка от кръв. Като видяха това, докторите, моментално ме закараха в операционната и ме оставиха на 2 сестри да ме подготвят. Подготвиха ме за 10 минути. Чакахме лекарите да дойдат 40 минути. Намествали рамото на пияницата. Между другото, докато чакахме хирурзите, една от сестрите, възрастна и простовата жена, ме попита откъде съм. Щом разбра, че съм от Варна, взе един лист и ми написа на него адреса си. Помоли ме да й набера, когато се прибера във Варна, джинджифилов лист и да й го пратя по Еконт на този адрес. Тук вече просто НЕ ЗНАЕХ какво да кажа. Не знаех и какво да си мисля. Затова я попитах „Ъъъъ, сигурно за болницата нещо ви трябва?” Тя ми отговори „О, не, не, за кюфтенца и бобец като готвим у нас си!”. И това от думите на жена, която асиститра на докторите, които ще бъркат да ме шият. В момент, в който се чудих и паникьосвах дали въобще ще изляза от тази зала с крака си. Драги ми читатели, понякога думите и на най-добрите писатели на стигат да опишат дадена ситуация. А аз не съм от най-добрите писатели.

И така, до тук спирам с подробното описание, че и без това този текст стана безкрайно голям. Операцията мина успешно, 2 часа се мъчих, крещях като говедо, щото цялата ми смелост беше привършила, но накрая ме зашиха и оправиха. Лекарите си свършиха перфектно работата, за което съм им благодарен. След това идваха да ме виждат по 3 пъти на ден и отношението им наистина беше добро. Като изключим това, че единия се разкрещя на приятелката ми и каза, че щял да е бие, защото видиш ли, тя е виновна, че е сложила чашата с вода така, че аз да се раня (което е абсурдно), нямам никакви забележки към тях. Те не са виновни, че цялата система е разядена, прогнила, пропаднала. Дори ги уважавам, че въпреки това търпят всички тези абсурди. Тези хора са достойни за респект, заради това, че учат 10 години, за да спасяват човешки живота, а накрая се сблъскват с отвратителната ни, мизерна и неуредена здравна система. Благодаря им, заради отношението и професионализма. Защото те бяха единственото добро нещо, което видях тези няколко дена.

Както и да е. След операцията последваха двете най-гадни нощи в живота ми. Бях настанен в пропаднала, депресираща, неремонтирана стая от 80-те, заедно с още двама душа. Тук няма кой знае какво да казвам, освен че мизерията е толкова голяма, че през цялото време се чувствам като в хорър филм и ми идва да плача като малко дете. По-депресиран не си спомням да съм се чувствал. И, повярвайте ми, не заради раната на крака ми. Разбира се, за това помогнаха гадните, дебели, мустакати (не е метафора) и злобни сестри (пак изключвам двете мили жени, които се грижеха за мен през първата вечер, явно са изключение от правилото), които за мен вече са най-злобните жени в света. И да, по-злобни дори от контрольорките.  През цялото време се отнасяха с мен и с всички пациенти като с малки деца. Но нямам предвид грижовно, а пренебрежително, покровителски, сякаш сме бавноразвиващи олигофрени, които не могат да разсъждават.  Повярвайте ми, отвратително е. По едно време една от тях дойде да ми вземе кръв, при което ми навряха игла във вената. Нормалната ми човешка реакция беше, че неволно изтенах. Съвсем леко. Сестрата ме погледна и ми изкрещя „Какво ми ревеш, ве лигльо!? Това ти е болница, тука не се плашим от малко кръвчица!”.

Мога да ви говоря още толкова, защото това, което ви разказах е само част от всичко, което приживях и видях в софийските ни болници. Вече съм изтискан и изморен. Потресен и разочарован. Винаги съм чувал, че здравеопазването ни е под всякаква критика. Но не очаквах това. Наистина. Нищо не може да те подготви да очакваш ТОВА. Нищо не може да те подготви за уникалното преживяване да чакаш 30 минути в локви кръв да дойде линейката, после да те мотат 2 часа из 4 болнични отделения, а накрая да се държат с теб като с бавноразвиващ се идиот, или в най-добрия случай  – като с животно. В един момент си дадох равносметка, че самата ми рана беше един от най-малко неприятните неща, които ми се случиха последните три дена. Следващият път ако ми се случи подобно нещо, просто ще си легна на леглото и ще си изкачам да ми изтече кръвта…

Advertisements
Публикувано на Коментар. Запазване в отметки на връзката.

98 Responses to Eдна кървава приказка за софийските болници

  1. petri4kov каза:

    Стряскащо е да го прочета от човек, когото познавам…

    • Избягала каза:

      Всеки път като чета такива истории, си казвам, че съм щастливка, че емигрирах.Боже, спаси България и българите.
      А на автора пожелавам бързо оздравяване.

    • Luba каза:

      Podobno na gurnalista, po gore , moga da opisha kakwo mi se sluchi prez studenij fewruari tazi godina, i to dalech ne e po slabo emozionalno i ot tozi razkaz….
      W opita si da zapochna inwitro pri edin ot nai dobrite ni lekari w tazi oblast, as se okazah operirana po speshnost ..Realno sam imala loshij kasmet na doktora sled interwenzijta -punkzij,da sam tretata ot 20 godishnata mu praktika,..i sled pripadak i zaguba na saznanie za njkolko minuti ..negowata reakzij kato doktor be nosh-pa i spazmalgon..?!..i da pochakma edno denonostie da me widi na drugij den na pregled sled izjwlenieto che imam regeshti bolki w korema,..e po speshnost me zakara choweka w maichin dom w nedelj, i slava bogu tam imashe razumni weterani preminali kawo li ne w tjhnata praktika, i mi warnaha giwota, no s zenata na mnogo kritika za chastnite doktori inwitro,i lichno kam men, kato chowek koito iska da nadhitri prirodata ..?..
      A sled operazinnata deistwitelnost na maichindom, kadeto akusherite -hirurzi rabotjt kato feldsheri na boino pole, i zgradata e w sastojnie po losho ot sazdawaneto si 76 god, kogato po sluchainost ili ne as tam sam proplakala, …………….
      E moge bi beshe preragdane za men ili nesto podobno, no se izumjwam ot bezhaberieto na medizinski personal i lipsata na otgowornost za medizinskite interwenzii …kadeto razbira se pazienta e zamesten s obraza na bankowa smetka..!?
      Wsichki znaem che zdrawnata ni sistema e zagubena kauza , no dokoga ste se dargim wsichki kato za slamka. kogato se sluchi s nas nai loshoto? ..i na kakwo moge da razchita obiknowenij chowechez deto nemoge da sabere i za zdrawno osigurjwane..?

      I dokoga ste tragvame na operazij s dumite: Gospod da pomaga !?…..

      • Аглика каза:

        Е, как можахте да напишете толкова дълъг текст на шльокавица – честно, не ми го побира умът! Никога няма да го прочета.

  2. Dante каза:

    Щото знаеш, че е True Story.

    • tetzi каза:

      За съжаление истината за здравното обслужване в България е горепосочената. Има изключения от правилото и наистина добри, културни и възпитани доктори, сестри и санитари, но те не са достатъчно. Аз съм разочарована от 1ва градска болница и по-точно от урологията, там където баща ми беше оставен едва ли не да си умре в къщи. Отиде заради проблем с уринирането и хематурия. Държаха го 4-5 дена, нещо са го „бърникали“, за да си оправдаят клиничната пътека, която важи един месец, след което го изпратиха в къщи с катетър и с издут като балон бъбрек, да пие 15 дена един антибиотик. Положението му се влошаваше и когато отидохме пак там, за да си махне баща ми катетъра(реши че иска да умре без него)те ми заявиха че не могат да му помогнат и че бил за хемодиализа, като го гледаха като обречен човек. След ходене по мъките и връщане от няколко болници, защото ни препращаха отново към Първа градска(заради не изтеклия срок от пребиваването му в болницата) в почти последния момент с Божия помощ отидохме в Пирогов, където спешно му сложиха нефростоми на бъбреците и се е касаело за часове да се случи фаталния край. За съжаление, заради изгубеното ценно време баща ми сега е един много слаб човек, който не може да се оперира, защото му е отслабнал организма – оказа се че има рак на пикочния мехур. Защо аджеба в Първа градска не казаха истината в очите, че не могат да му помогнат, защото тогава баща ми си се движеше и имаше още сили, а те използваха клиничната пътека, оставиха го едва ли не да умира в къщи 15 дена и той се
      изтощи, натрупа отрови и вече нещата са почти необратими! Или са некадърни или просто са искали през летния сезон да не се затрупват с излишна работа! Защото техният съвет за хемодиализата се оказа неефективен и не това е бил проблемът! Разбира се нещо смутолевиха за издутия бъбрек, но просто вметнаха а заради бъбрека баща ми щеше да умре без време оставен в къщи да се мъчи пълен с отрови! Какви са тези доктори, хора ли са, това не е игра на шикалки, а се касае за човешки живот!!!

  3. Радо каза:

    какво да ти кажа брат – така са нещата, пали свещ че си извадил късмет. Още по- зле ще става – системата е сбъркана, медиците или са претръпнали циници чакащи пенсия или току що завършили с тройки а кадърните са избягали в чужбина.

    • Dante каза:

      Не знам, човек. Докато не оправим това, нищо друго няма да ни върви в тази пуста държава…

      • Epic Thunder каза:

        Аз пък бях в болница заради ухапване от паяк. Развих алергична реакция и крачето ми се поду като мекица. Можеше и да не се стигне до там ако личната ми лекарка ме беше пратила за инжекция, вместо да ми изписва витамин Ц…. та и по тая тема може да си говорим доста.

    • Asya Di каза:

      Това за съжаление е 100% така

  4. Marfa каза:

    Е не… Звучи като нещо, излязло от болния мозък на Бунюел.

  5. jannii каза:

    Абсолютно реално. Преживявала съм го с човек с инфаркт до мен, на когото сестрата в Исул свърза кабелите за ЕКГ-то погрешно. Дъвчещият до нея доктор (човекът вечеряше все пак) препита сестрата какво според нея е направила грешно и така за около 10 минути – малък изпит, разбирате ли… През това време човекът с инфракт ме гледаше ужасено през цялото време и очите му крещяха „Ще умра, ще умра“. Не умря, за щастие, но от няколко години все се каня да напиша разкажа за неговата епопея… просто нямам сила.

  6. Tigermaster каза:

    Dante, радвай се, че си оцелял, понеже не се знае…

    Аз, за щастие, подобни случаи не съм преживявал, но се сблъсках с достатъчно цинизъм и откровена глупост през 2005, когато ми беше военната комисия, че от тогава да не стъпвам при лекар. Добре, че не ми се е и налагало, де…

  7. Румяна Радева каза:

    Радвай се, че си минал успешно през това. И дано никога не ти се случва отново. За съжаление не само в софийските болници е така, в малките провинциални болници е в пъти по-зле.

  8. Dimitrow каза:

    И все пак, благодариш на докторите ? Но какво ли може да се направи ? Аз благодаря на Вас, че все пак сте писали, коментирали, изразили сте позиция. Това няма да оправи нещата, но поне има надежда за начало, към една промяна в мисленето. Надявам се да доведете историята до знанието на повече хора по време на избори и с конкретни имена. Недоволството Ви сега, трябва да измести обещанията на виновните, тогава. Спомнете си локвата кръв, когато пускате бюлютината в урната за гласуване.

  9. bez komentar tova ne se komentira

  10. Mr. Mahony® каза:

    Няма съмнение, че те бива в писането, толкова е описателно, дори развлекателно. Не казвам, че не е вярно … по-скоро бих казал, че определено не си имал късмет. Защото … толкова много неща да ти се случат накуп за една нощ (или колкото там време беше) … не мисля, че на всеки се случва.

    За системата няма смисъл да говоря. Само бих казал, че системата това сме ние, всички ние … ти, тези, които ти пишем, тези, които те четат, тези, които са се допирали до нея и всички онези, които нон стоп плюят (не само по нея). С една дума … тя е такава каквато си я направим. Казвам ние, защото ние сме повече, доста повече от онези, от които уж зависи (е вярно е, че те определят правилата): политиците. И дори да кажеш, че са се сменили милиони политици> те са част от нас, т.е. сме се извъртяли и ние.

    Не защитавам лекарите, но не знам колко такива около теб (близки) има и колко пъти с тях си дебатирал живота им, работата им и се постави на тяхно място. Да простаци са … е кои в България не са? Посочи колко и кои не са арогантни простаци> политици, ченгета, шофьори на пътя?

    Няма смисъл повече да дебатираме. Подобни (със същия тон) разкази слушам през ден от колегите си. Ама мълчат колко от роднините им са без осигуровки, които са 1-1,5 милиона. А знаеш ли колко са тези, които плащат осигуровки? 1,5 милиона. Има много материали (не по форумите или в 24 часа и Труд) по тази тема. Всички, бъди сигурен сме патили от „системата“, някой и в чужбина сме били (в болници) и знаем как е и там (като нормално добре осигурени, да отбележа).

    С поздрав

    Антон / @Mr_Mahony

    • 1 каза:

      Иди го кажи на семействата на починатилите миналата година родилки. На студентите на починалият от НАТФИЗ професор, които вместо да го закарат в спешното на Първа Градска болница . на пет минути от академията го разкарваха из половин софия докато накрая не умря в линейката.

      • nedko каза:

        Каква е връзката с починалите родилки МИНАЛАТА ГОДИНА?
        А починалите ПО-МИНАЛАТА година?
        Или предишната?
        А тази?
        Не ви ли стана ясно, че това беше медийна парлама? Нищо необичайно нямаше.

  11. Todor каза:

    Честно казано … интересна история. Тук идва момента, в който българина, като гражданин на Република България, не знае към коя точно институция да се обърне. Да не забравяме, че по неофициални ститистики ( то ако излезе такава официална направо не знам 😛 ) Най-много закупени дипломи и платени изпити има в Медицинските университети. Да системата ни е гадна, но … медицинските ни изпълнители са под всякаква критика също. Не може да се оправи една цяла система, когато основните и звена, в лицето на изпълнителния персонал на болницата, са хора със закупени дипломи и не вярват реално в Хипократовата клетва. Те не искат здравеопазването да се оправи. Така ще им се наложи да си вършат работата 😦 УЖАСТ 🙂

  12. damebra каза:

    Господи потресен съм човек!Нямаш си и на представа,че си извадил невероятен късмет!Радвам се ,че си оцелял-Защото това тук е ВОЙНА! Ние сме на фронта приятелю и въпроса е или те нас или ние тях!Учудвам се как не си се опитал поне да завлечеш ,колкото се може повече врагове със себе си в гроба(Имаше 1 филм с Бен Кингсли За твоите хора дето му умориха детето в чакалнята ,какво ги направи).Моят съвет е да ги съдиш-ония цървули от спешното!!!Маймуни прости а за заплати плачат!Заплати ли вашата мамица?!Те хората търпят търпят,ама това вече е върха!Хайде оправяй се, аз взимам Калашника и тръгвам към Нар.с-ние!Мамка му!

    • L Aleksandrova каза:

      Твоят съвет е добър от една страна,НО има и други ,но има ли желание може да се запознае и с ужасът съдебна система.Дано не се разболява след това…

  13. Тони каза:

    На някого му харесва да бъде така – имам предвид властимащите, които вземат достатъчно големи комисионни и заплати на държавни служители, но не им увира да направят така, че пациента да е бог за тях…. Т. е. от пациента да зависи заплатата му. Тогава нещата смятам, ще са други. Чиновниците в министерствата да се намалят на 1/4 като брой и парите икономисани от техните топли местенца да се дадат на лекарите. Защото има и много кадърни и добри доктори. Проблема са пречките, докато се стигне до доктора. Парите за неговата свършена работа по същия начин докато стигнат до доктора минат през джоба на т.н. министри и експерти под тях. Затова и системата е сбъркана нещо в цялата ни държава. Не е само там, повсеместна е кашата по всички ресори, защото ни ,управляват Калинки и недозрели лукови глави.

  14. Berurie каза:

    Аз като един средностатистически човек, нямащ ‘поле за изява’ и не желаещ да стана ‘журналист ‘- може ли само да попитам няколко неща:
    1- за първи път ли се налага да ходиш на лекар и ако не, винаги ли си имал проблеми
    2- ако си имал и безпроблемни прегледи, може да опишеш и тях (не е задължително да описваме само лошите си преживявания)
    3- не разбрах и какъв точно е проблема, че докторката, дошла у вас е 27 годишна и слаба (ако беше на 45 и 61.3 кг, щеше ли да го отбележиш.) И защо са кавичките там.
    4-Надявам се като станеш „журналист“ да се запознаеш, малко по-отблизо с лекарската професия и какво наистина се случва в ‘бърза помощ’.
    5.Не ме разбирай погрешно- навсякъде има подобни истории- може би само, в някои холивудси сериал е различно, но ако някой се държи с нас като „Хаус“, сигурно не би ни станало приятно.
    Поздрави
    п.п Може би ако започнем да плащаме читави здравни осигуровки, ако лекарите получават адекватно възнаграждение(няма да бягат от БГ), тогава бихме получавали и съвсем друго качество на услугите.

    • 1 каза:

      Хаус се занимава със вътрешни болести. Така, че в случая примера беше неуместен.

      • Berurie каза:

        напротив уместен е – става въпрос за поведение.

    • Benny Lava каза:

      Доста неуместно е, титанично нахално е и от моя гледна точка адски нагло, някой (може би от системата на задравеопазването?) под този пост да коментира по подобен начин.
      ЕСТЕСТВЕНО, че има успешни операции, наистина бързи линейки, добри лекари.
      Темата на този пост обаче не са те – човекът, когото не познавам, за малко не си е отишъл и сега разказва истинската си история, не пише по принцип за лекари, болници и локви кръв, рийш ли.
      А колко ми се иска да не бях прочел п.п.-то за осигуровките – плащам максимално високите осигуровки, плюс доп. медицинско осигуряване и съм получавал и получвам същите медицински услуги, които ще получи и най-пропадналия, вечно безработен лентяй, който не е платил нито лев.
      така че, отново – намирам коментара ви за неуместен. титанично нахален и от моя гледна точка адски нагъл.

      • Berurie каза:

        sorry за титаничното нахалството, ама не ми се върва, че човек, който плаща здравни и допълнително осигуряване, би получил същото обслужване като безработиният лентяй. аз лично плащам и здравни и допълнително се осигурявам, затова си позволявам титанично да Ви оборя. Може и да е адски нагло, но това е моето мнение. Просто ме е яд, защото усещането ми е, че сме вечно недоволни. В края на краищата всичко (или почти всичко)си е в наши ръце. когато не сме съгласи с нещо(в случая със здравната система), по-добре да се опитаме и да я променим, а не само да пишем постове от вкъщи, цъкайки с език и обвинявайки всеки друг, но не и себе си. Избора е личен (както и този, дали да прочетеш нечии п.п).

      • Marfa каза:

        Отговарям на Brerurie

        Аз също си плащам здравните осигуровки, че и допълнително се осигурявам, но това не попречи на спешната помощ да ме разхожда из половин Варна заради бъбречна криза, че и да ми се карат, задето съм имала нахалството да събудя дежурната лекарка в спешния кабинет в три посред нощите. А, да, защото се наложи да отида на крака, понеже линейката я чакахме повече от половин час. Но това са подробности. Човекът ти разказва нещо, което го е сполетяло лично, ама пък виж, че на – вечно недоволен излезе, вместо да вземе нещата в свои ръце и като някой съвестен пратчетов Игор да си сложи турникета и да се зашие сам.

      • nedko каза:

        Че кое му е титанично нахалното?
        Човекът пък си казва неговото мнение, защото явно има такова. Както и основание да го каже.
        Според мен авторът приглася на медийната инерция от миналата година, когато изглежда починаха „ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ РОДИЛКИ“ (поне ако се съди по вестниците). А това е безумие, титанично при това. Ако бях лекар, дори и да съм бил съвестен, вече нямаше да съм такъв. Просто така, на инат. Защото никой не обича да виждат у него само недъзите му.

      • Dante каза:

        Да, прав си, авторът приглася на медиите. Той търси медийно внимание и нарочно е тръгнал да хули болниците. Ей, така, без причина, без смисъл : )

      • nedko каза:

        @Dante,
        А какъв е смисълът?
        (В личен документален аспект ми е ясен, друго питам.)

      • Dante каза:

        Няма смисъл. Не съм тръгнал да водя кръстоносни походи или да ставам медийна звезда. Написах ЛИЧНАТА си историята. ИСТИНСКА случка за нещо, което ми се случи. Пред очите. Пред моите и на още двама души. Ако не си забелязал – не съм казал и една лоша дума за лекарите. Или май умишлено си пропуснал абзаца, къде не само, че не казвам нищо лошо, но и хваля докторите, които се грижиха за мен. Аз не съм журналист. Някой ден може и да бъда. Но сега не съм. И това не е БТВ или вестник „Труд“. Това е ЛИЧНИЯТ ми, некомерсиален, не платен блог, който съм създал да изказвам МОЕТО мнение. Блог, който до вчера се посещаваше от 20-30-40 души, които четоха моите опити за писание. Ако си мислиш, че съм очаквал тази статия да бъде прочетена 4000 пъти за едно денонощие само от това, че съм постнал линк към нея във Фейсбук-а си (както правя винаги и с останалите си статии), където имам 300 приятели – жестоко се лъжеш.

  15. Toti каза:

    Описаното в разказа ти звучи като една напълно реална и често срещана ситуация в българските болници. За съжаление докато ние коментираме тук, тези неща продължават да се случват, че и много по-лоши. Незнам дали всичко идва от образованието или нещо се случва след като влязат в болниците, но е факт, че сестрите са дребнави злобни същества, които се държат отвратително с пациентите и ги унижават многократно за дреболии. Чустват се добре като мачкат пациента, знаейки, че той е зависим от тях вместо да се опитат да се държат нормално и да помогнат. Лекарите от друга страна са едни арогантни и цинични изроди (особено хирурзите), които се държат с пациента като идиот, който е недостоен да получи каквато и да е информация от тях понеже е малоумен и няма да я разбере. Освен това мисълта им не е какво е най-добре за пациента и как той ще продължи живота си след това, а как да се застраховат от грешки, да избягат от отговорност и ако може да „предадат пациента нататък“. Не казвам това от обща култура, а от преживявания, които се случват с мой близък човек в момента, в една от най-лъскавите и добре финансирани болници в България.

    • L Aleksandrova каза:

      Единици споделят .Дори аз нямам възможност…,но е факт случващото се е рецидив

  16. Pisach каза:

    Приятелю, 🙂
    браво, че си жив. Ама вземи се скарай на ТВОЯТА ПРИЯТЕЛКА, че
    следващия път може да остави НОЖ или Противопехотна мина ….
    Шегата на страна 50% от вината за горния разказ знаеш на кого е !

  17. Ленче каза:

    Ако плащането на ‘читави’ здравни осигуровки гарантираше на 100% добро, адекватно и навременно обслужване – веднага и на мига се съгласявам да плащам; в крайна сметка здравето си остава най-важното. Но уви, нищо не гарантира, че заплатеното от мен ще е правопропорционално на отношението към мен. Дори за мен е наивно да се смята, че зависимостта трябва да е: повече пари от нас => по-добро обслужване, а не обратното: по-добро обслужване => заслужено по-високо заплащане.

    Както и да е, Данте оправяй се бързо!

    • Berurie каза:

      кокошката или яйцето… по – добре да се оплакваме от кофти поведение. ама сме големи ревльовци. Иначе, наистина-леко оздравяване на Данте.

      • Принципно разногласие каза:

        Каква кокошка, какво яйце в медицинското обслужване?! Защо изобщо трябва да се поставя в едно изречение ‘пари’ и ‘навременно, адекватно, добро обслужване’? Искаш да кажеш, че е нормално ако заплатата на един лекар не е адекватна и сумата, която плащаме за здравно осигуряване не е адекватна, да получаваме все пак неадекватно, ненавременно, недобро и на последно място грубо обслужване? Един вид каквото повикало – такова се обадило. Ами, не, не е нормално (не би трябвало да е нормално) и в такъв смисъл, да, с право ще ревем. Или според теб разказът на Данте е едно голямо изреваване? Той няма право да е недоволен, защото е оцелял в крайна сметка? Или защото е голям мъж и трябва да си трае и да издържа ‘мъжката’.

        Разбиранията ни са много сбъкани. За мен най-нормалното нещо е да получиш добро обслужване независимо от финансовия фактор… в този ред на мисли и не виждам защо трябва да се описват и безпроблемните прегледи!? Нима това всичко да мине гладко, без проблеми и с добро обслужване (и тук на последно място имам предвид отношението) е такова чудо на чудесата и изключение от правилото, че трябва да се опише задължително и сподели? Защо изобщо да се обръща внимание на нещата, които се случват, както би трябвало нормално и по презумпция да се случват. Та това им е работата?!?!

        Berurie, това е принципно разногласие, не пиша, за да се заяждам с теб или против теб. Аз самата имам множество близки срещи с медицинското обслужване през последните години, в които мои роднини (както младо момче, така и възрастна жена) бяха на прага на смъртта и беше истински КЪСМЕТ, че оцеляха. Не виждам нищо нормално в ‘навсякъде има подобни истории’ и ‘случват се и такива неща’. Не виждам и защо е лошо човек да се оплаче, с риск да бъде заклеймен за ‘ревльо’. В интерес на истината предпочитам да съм ‘ревла’, но да ми бъде оказана помощ (на мен или близките ми хора), когато имам нужда от нея. Най-лошо е, когато имаш нужда от навременна и адекватна помощ и няма НИЩО, с което да можеш да си помогнеш и НИКОЙ не ти обръща внимание, зависиш изцяло от добрата воля на хора, които са обърнали медицината в 100% търговия с човешко здраве.

      • nedko каза:

        До „Принципно разногласие“
        Как така да няма връзка обслужването със съответното заплащане?
        Ти изобщо чуваш ли се какво говориш?
        Ако искаш да получиш специално отношение, отиваш в частна болница. В държавната си под общ знаменател – заедно с тия, дето изобщо нищо не плащат.
        Ясно е, че всеки се мисли за много специален и че всички са му нещо длъжни. Затова и толкова много са разочарованите, когато видят истината в очите.

      • L Aleksandrova каза:

        nedko всички плащат……

  18. Mimi каза:

    Онемях. За двадесет години нищо не се е променило?
    Преди 20 години дъщеря ми получи инсулт (беше на 4 и половина). Последва епопея по софийските болници, кавги от тъпи мустакати санитарки („сега ли точно ти се пишка, тъкмо съизмих“), от тъпи некадърни сестри („що имаш толкоз лоши вени, ма?“) тъпа некадърна рехабилитаторка („само като те видя, ме обливат горещи вълни“), и последно, но не по важност – високомерни глупави лекари (непълни диагнози, неправилно лечение и, разбира се, „ти да не си лекарка“ хи-хи ?
    Дъщеря ми оцеля въпреки всичко. Отдавна не живеем в България. Когато за пръв път попадна в небългарска болница, тя беше смаяна: къде сме? защо никой не крещи? защо всички са толкова мили?…

  19. Natalia Veleva каза:

    Всичко написано е толкова кошмарно, че коментарът е излишен. Уви това е действителността в БГ, при това в 21-и век!!

  20. Зелена каза:

    наистина брутално….

  21. Berurie каза:

    Към Принципно разногласие : за съжаление нещата са навързани…:( На мен също ми е адски кофти от това. Лично се сблъсках с цялото нахалство на системата (лекари, мед.сестри и чиновници покрай баща ми). На мен също ми се иска финансова страна да е без значение и на първо място да бъде поставен човекът. Но мисля, към този момент това е утопия 😦
    Последното, което си мисля, е че трябва да се понася всичко стоическо и по ‘мъжки’.

  22. Респект човече … пази се … мамка му и аз си оставям нощем чаши и бутилки с вода! Отдавна не живея в България …

  23. Dante каза:

    Уау…хора. Благодаря за коментарите. Нямам си никаква идея как този текст стигна до толкова много хора и как само днес блога ми са прочели 3000 души. Написах текста в същия ден, когато излязох от болницата. Все още неадекватен и афектиран (то си личи и от достата граматически грешки де) от случилото се. Написах го най-вече за себе си и за всички десетина хора, които ме четат. А то какво стана….хванах се за главата. Радвам се, че мнението ми е достигнало до толкова много хора.
    Искам да кажа, че всяка една дума от тук е истина. Приятелката ми и съквартиранта ми бяха през цялото време с мен. Те бяха ОЩЕ по-потресени от цялата работа. Не преувеличавам и дори съм спестил някои неща.
    Не знам дали навсякъде е така. Не твърдя подобно нещо. Просто разказвам моята история. Такава, каквато беше. Просто се замислих…щом на мен с такава малка рана, която се случва на почти всекиго се държаха така…как ще се държат с някого, за когото всяка секунда е важна?
    п.п
    Благодаря на докторите, защото искам да съм крайно обективен. Не искам да хуля и мрънкам на празно. Да говоря празни приказки. Всички лекари, които видях, които ме превързваха, оперираха и после наглеждаха, се държаха изключително коректно и професионално с мен. Самите те на няколко пъти се ядосваха на глас колко е гадно всичко тук и как искат да се махат някъде другаде. Разбирам ги.
    п.п2
    И ОТНОВО споменавам за не разбралите, че не твърдя, че навсякъде е така. Не съм аз човекът, който може да казва подобно нещо. Аз съм просто един 19 годишен студент, който разказва своята история.
    Друг е въпросът, че преди няколко месеца баща ми си счупи ръката. Оперираха го във варненска болница. Смениха му става. Два месеца по-късно ръката му започна да се подува и да почервенява. Оперираха го спешно в друга болница, извън Варна. Оказа се, че са му сложили ЗАМЪРСЕНА става и за малко да загуби ръката си…

    • nedko каза:

      Не се чуди -> Facebook 😉
      Хората изглежда са с изострена чувствителност, когато става дума за лекари. Както писах по-горе – вината е в медийната парлама. Както и на една връв политици.
      Все едно, аз съм събирал прахоляка по същите пътища като теб (за една бройка да си умра за нищо), ама преди 20-ина години. Някой писа по-горе, че нищо не се е променило. Реално е почти така – докторите пак са отчайващо ниско платени, ама вече са и порядъчно изкаляни медийно. Съчетанието от ниско самочувствие (заради заплатите) и тежката обида си казва думата.

  24. Венелин Спиридонов каза:

    Може би за това е добре, когато не можеш да седиш на краката си (ходиш по болници), да имаш един човек до теб, който просто да раздава тупаници, защото наглия и безхаберния човек от нищо друго не разбира.

  25. Vantzeti Vassilev каза:

    Може ли да се стигне до подобно положение в България?
    Ще разкажа моя опит, съвсем натуралистично, с малко ирония, за да разсея потресаващото впечатление от горната история. Майка ми почина преди 6 години в Пернишка болница, така че условията в болниците са под всякаква критика, под всякакви критерий за болници. Отношението на сестрите, за една голяма част от тях не ми се говори. Мога да кажа, че много висок процент от лекарите ни са много добри. И тъй, намирам се в болница в едно градче край Ню Йорк. Операция в долната част на мъжкото тяло. Упойката бавно ме приспива. Малко преди да съм упоен напълно виждам сестрата да хваща пениса ми, изправя го и започва да ме бръсне. Последната ми мисъл преди да заспя е цинична. В последвалите дни след операцията, докато се възстановя физически(бяха ми казали, че съм загубил доста голямо количество кръв), сестрите ме обслужваха, а това бе и едновременно обучение да започна да извършвам процедурата сам. Бяха четри. Въртяха се на три смени. Хващаха пениса ми внмателно, нежно, вадеха тръбичката от него, почистваха… Ако не бяха болките, които изпитвах, сцените приличаха на онова тайнство между двама, които се обичат и започват любовната игра. До мен лежеше 92-годишен старец от италиански произход. Бяхме двама души в стая и го бяха сложили до мен за да превежда. той говореше само италиански, а само аз от пациентите говорех неговия език. Главната сестра участваше във въртележките на сестрите, сменяше ги и само позицията и бе различна от тази на останалите. Различаваше се и в държането с пациентите. Не я интересуваше можеш ли или не да се справиш с процедурата, показваше ми пениса с пръст, обясняваше ми какво да направя, но не го докосваше. Когато бе нощна смяна не отговаряше на повикванията или се появяваше с голямо закъснение. Старецът до мен виеше от болка. Блъсках звънеца до полуда за да се появи. Очевидно искаше той да умре. Мен също. Не се появяваше и на моите повиквания. Имах правото да се оплача. Не го направих. Беше ме страх. Живееше ми се. Обичах живота, ала той бе донякъде в нейни ръце.
    При изписването от болницата хирургът ми даде напътствията си. Попита ме за всичко, което го интересуваше. Разказах му за главната сестра.
    – Защо не ми каза веднага?- смъмри ме лекарят.
    Всеки смъртен случай е огромен минус за кариерата на лекаря. А ако близките разследват причините за смъртта на пациента и лекарят се окаже виновен, съдът е неизбежен за него. Адвокатът Джон Едуардс, кандидат за вицепрезидент заедно с Ал Гор, изпадана в немилост. Бе забогатял неимоверно, съдейки лекари за злополучни случаи на некомпетентност, небрежност, въобще за случаи, в които здравето на пациента е подценено. Лекарското лоби му отмъсти, като се рарзови в живота му и намери много непрани ризи в него. Сега животът му е съсипан!( нямаше да бъде така, ако бе водил по приличен живот: по скоро споменавам факта, че всеки лекар или медицинско лице може да бъде съдено, когато подценява човешкия живот.)
    След няклоко дни получих писмо от независима група, която наблюдава болницата. В плика имаше един дълъг въпросник: как бяхте лекуван, доволен ли сте, дайте оценка, ако мястото не ви достига, ползвайте допълнителното място на обратната страна въпросника, колко време чакате в приемната, как се държаха с вас сестрите, лекаря, храната добра ли е, беше ли ви дадено достатъчно обяснение за процедурите и медикаметите, които ви бяха предписани… и още, и още. Ако сестрата бъде уволнена, в следващата болница ще поискат препоръчително писмо от предишното място, където е работила. Тя повече няма да си намери работа като медицинска сестра! Най внимателната от сестрите бе с ирландски произход. Имала заем за къщата, имали заем за една от колите, имали две деца. Работели двамата със съпруга й. „Какво ще стане с нас, ако един от двамата загуби работата си?“- бе ми казала веднъж, когато изпълняваше задълженията си.
    След всеки преглед при моя лекар получавах писмо от същата независима група с дълъг въпросник. „Как е вашият лекар?“. Моята оценка бе винаги:“the best one“. Как го бях избрал? По същото време кметът на Ню Йорк, Руди Джулиани имаше същия проблем, отидох при неговия лекар за второ мнение.
    – Каквото даде застраховката ти, плюс още 12,000 долара! Това е цената ми! Мислете и ако решите да дойдете при мен, обадете се! – каза ми прочутият хирург.
    – Каквото даде застраховката! Толкоз! – бе ми отвърнал моят лекар, който ми бе и лекуващ за дълго време. – И ако се наложи, ей сега ще те оперирам на бюрото си с кухненски нож! И операцията ще бъде успешна!
    Година след това влязох в Нюйоркска болница. Сложиха ме на операционната, биха ми инжекцията с упойка и преди тя да ме приспи напълно видях как сестрата хваща пениса ми и заедно с лекараката започват да ме бръснат: операция от херния.
    Да продължавам ли? Няма смисъл.
    Защо отговорих на автора със случка с друг оттенък? За да има оптимизъм, надежда! Не бързайте с изводи като: „Лесно му е на тоя там в Америка!“. Донякъде е така. Аз си обичам България. Половината от годината живея там. Не желая такава кошмарна история да ми се случи там! („Чукам на дърво, недай си, Боже!“). Видях ги условията около смъртта на майка ми и тичанията по болниците последните две години около бъбречната криза на брат ми. Някои(доста!) от ситуациите бяха подобни на тези, в описаната случка. Иска ми се, ако се наложи, да бъда третиран както в Америка. Иска ми се всички мои сънародници да бъдат третирани така!

  26. Drigan каза:

    Добре написано Митак, браво!

  27. Dani каза:

    Безумието на системата, подплатено с мизерия…. Не ходете в БГ болници, освен, ако не е въпрос на живот и смърт…. И само се молете!

  28. Климентина каза:

    Момко, за да видиш доброто в ситуацията: радвай се, благодари и благослови за милостта Божия, че не си раждал, тогава да видиш каква касапница и какви филми на ужасите и дни и нощи и какви хора са. Приеми инцидента си като предверие на Първия кръг. Благодари се, че не си и гледал болен от рак по болниците – тук вече ще ти кажа, че като гледам за раната колко ти е отишло,занич ще ти трябва за книга. И най-вече – радче всичко е сръшило добре.

  29. benoa каза:

    С ужасТ установявам, че българина даже интелигентен и образован вярва, че лекарите са виновни за здравеопазването, полицаите за престъпността и учителите – за образованието. И че с псуването и наказването им ще се оправи системата. Извинявай авторе, това е насочено към коментаторите. А положението е такова не заради лекарите, а лекарите са такива, заради положението.

  30. Sv каза:

    Потресена съм от ужасите, които са описани! Съчувствам искрено и истински. Мога да се съглася и с повечето от мненията, ясно е, че системата е прогнила и неработеща в по.-голямата част от случаите, но пък никой не се сети да направи нещо по въпроса – дори да иде за 3 часа да предложи доброволен труд или нещо, с което да се подобри поне изгледа на сградите. Да, съгласна съм, че плащаме данъци и че не ни е работа, ама като ни дойде до главата, поне стаята да изглежда малко по-прилично ….

  31. Радо каза:

    За съжаление нямаш право да предлагаш доброволен труд в българия – обратно, има и нови изисквания които ограничават кой с какво може да се занимава

    • Mr. Mahony® каза:

      Не е точно така. Все повече фирми (в България) прилагат корпоративна социална отговорност, т.е. можеш да си приспаднеш определен брой часове доброволен труд. @Sv също е права, защото у нас именно тези (които нищо не правят) най-много реват и си търсят „правата“. Но и не е права да казва, че „никой не се сети …“ … откъде знае? 😉

  32. Дано и аз помогна да го прочетат повече хора, споделих го в Десни Връзки във Фейсбук

  33. Dante каза:

    Благодаря на всички, които помогната тази статия за един ден да види 4000 посещения. Това никога не съм вярвал, че може да се случи. Радвам се, че е постигнала целта си!

  34. Diana каза:

    Бързо възстановяване!

  35. Ivelina Lichkova каза:

    Връщате ме двайсет години назад, когато бях придружаващо лице на майка си по болниците във Варна, девет месеца.Там попаднахме заради мърливото отношение на д-р Стаменов, завеждащ по онова време хирургичното отделение на търговищката болница. Пари преди операцията взе!!!! С тях можеше да се купи едностаен апартамент в Търговище…., оперира я и повече не я погледна, остави я да гние в реанимацията. А там е завеждащ д-р Добрев…., по късно разбрах, че заради стар конфликт между двамата завеждащи, имало споразумение – болен( опериран от Стаменов), да не се „пипа“…., ангажимент си има Стаменов, заради парите, които е взел предварително. А Стаменов я оперира и не се появи четри дена в болницата въобще!!!! Не оправдавам нито Добрев, нито колегите му от реанимацията…..Последваха още няколко операции…., но червата й бяха вече изгнили, а това е несъвместимо с живота….Стигна се до там, че за да се прикрие Стаменов, който по това време беше и главен лекар на болницата, се измислиха посявки, които се чакаха от шуменската онкологична болница повече от 70 дена……., и те бойдоха с възможно най тежката диагноза…, не си спомням каква точно саркома бяха нарисували. Но точно ставаше въпрос за поредица от длъжностни престъпления!!!! Завеждащата микробиология в Търговище е д-р Цонка Йовчева, близка приятелка на майка ми……От нея знам, че епикризата която получих след повече от месец бягане и унижаване в търговишката болница няма нищо общо с действителността!!! Това, което аз и така си знаех…..Но и тя нямаше смелостта да се опълчи срещу системата……С много перипетии и спънки, успях да взема майка си и да я отведа във ВМБ – Варна( Военно-морска болница), там всичко беше на ниво….., забележки нямам, никой не си отвори устата за един лев…..Но потрябва намесата на проф. Темелков, по онова време светилище в коремната хирургия….И се прехвърлихме в неговото отделение на втория етаж.( Май първа градска, не си спомням точно, по пътя от централна поща за военната болница….)Там всичко ставаше пред очите на всички, но никой не си мръдваше пръста за нищо….Беше май месец, прозорците отворени, по шест, по осем оперирани в стая, някой от които с отворени рани, други с гноящи……Санитарките само ходят и се пазарят за пари, цигари или за киви!!!! Може и да не ми вярвате, ама за да взема чаршафи и да ги сменя сама, отивам да се моля на санитарките, а те се пазарят с мен – коя иска кафе, коя килограм киви, коя пакет цигари!!!! И това всеки ден, понякога и по два пъти на ден!!!Стаята ни беше само с лежащи и като мине санитарката да разлива храната по стаите и цяла орда с улични котки нахлуват, ако няма кой да ги изгони и те се хранят първо от чинията на болния…И това всички го виждаха!!! На кой ще се оплачиш? Сестрите скандалят с влизането в стаята, вечно сърдити и от нещо недоволни….(имаше две млади, току что започнали работа – цинични, арогантни….., мечтаех когато всичко свърши да се върна в тоя град и да ги убия!!! Това сериозно….., години наред идваха в сънищата ми…..). Лекарите апатични….Жалка картинка….., а ти не можеш да се отървеш от чуството си на вина пред майка си и пред персонала, за това, че си попаднал при тях…….Немога да пиша….Майка ми си отиде на 40-сет години и тежеше по малко от 20-сет килограма………Ивелина Личкова Цекова

  36. merian996 каза:

    извинявай много за това което ще кажа,но аз работя в 3та градска и тази болница не напразно е НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА.Там няма хирурзи за твоят случай.Защо са те закарали изобщо в нея.Това са само сърдечни операционни и реанимация?????????????Иначе ужасна случка.

  37. merian996 каза:

    И НЯМА ОРТОПЕДИЯ НА ДРУГИЯ КРАЙ НА БОЛНИЦАТА.МОЛЯ ТЕ НЕДЕЙ ТАКА ДА ОПОРАЧАВАШ БОЛНИЦАТА БЕЗ ДА СИ СИГУРЕН.ПОРАЗГЛЕДАЙ САЙТА И ВИЖ ЧЕ ТАМ НЯМА И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО ОТДЕЛЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ

    • Dante каза:

      Госпожо. Не опорочавам никаква болница. Не съм тръгнал да Ви хуля работното място. Разказвам нещата такива, каквито са. ФАКТ е, че от Исул ме пратиха за 3-та градска, НЕ знам защо. И е факт, че в 3-та градска един път не ме приеха в спешното, защото не съм от Варна и втори път – не искаха да ме зашият и ме пратиха пак в Исул.

  38. tupak smalls каза:

    ЖЕНА ТИ Е ВИНОВНА

  39. Ambulance каза:

    за болниците не мога да коментирам но ще ти кажа като служител в Спешна помощ че трябва да се радваш за това че линейката е дошла за 25 мин.,защото вие пациентите е лесно да критикувате без да се интересувате и да търсите отговорност от депутати и министри защо служителите на спешна помощ работят за такива мизерни заплати главната причина за да няма екипи а само го констатирате като факт -така ще бъде за съжаление,без значение къде живеете.Ако вие не потърсите отговорност и не защитите служителите на спешна помощ утре (да не дава Господ) пак пострадате,;е чакате линейка и за 1 час а може и изобшо да не дойде.Бъдете здрав!!!

    • Ivelina Lichkova каза:

      Вие ми дадохте отговор на въпроса, който спонтанно възникна докато ви четях….., нямало екипи в спешната ни помощ………Разбрах. Не разбирам само, там където има защо не си вършат работата или я вършат така, че е срам и позор. И какво общо имат в конкретните случаи депутатите и министрите, или заплатите? Ти като си се хванал на тая работа, си се подписъл за тия пари да си вършиш съвестно работата и всичко, което се очаква от теб. Бъди добър и го прави!!! Този, който е дошъл при теб, е дошъл не за да ти създава работа, а е дошъл от нужда, пази Боже…..По същата логика утре ще си изпратите детето на лагер, цяла година милото е мечтало да му се случи това приключение, но учителката е обременена от своите си грижи и неудовлетворена от малката заплата…..и въобще й е през онази работа дали детето ви няма да се удави в морето, или в близкото езеро…..И ако това се случи с вас и тогава ли ще заемате тази си оправдателна и основателна житейска позиция. И тогава ли ще търсите и впрягате имена на депутати и министри??? От собствен опит знам и от всички с които съм комуникирала на тая тема, че наложи ли им се да се обръщат към лекар си плащат!!! И аз си плащам! И в България, и в Молдова, и в Украйна!!! И всички, които знам също си плащат без изключения, независимо от застраховките. Така, че не ми се оправдавайте с малките си заплати. Навремето живеех на квартира при доцент Живка Лехчанска, беше завеждаща спешна помощ в София и знам какво правеше и от какво какви пари заработваше……Пълен криминалитет!!!! И не беше сама, то си беше отработена система, а колко бяха в системата незнам…..Няма лекар, който да живее на парите срещу които се разписва в края на месеца. Има такива, които си гледат работата и човечността и дълга им е пред парите. Използвам случая да се поклоня пред д-р Малчева от Балчик.

      • Избягала каза:

        Донякъде сте права, но не бива да изпадаме в крайности, защото истината винаги е многолика.Давате пример с Молдова, аз пък ще ви кажа как е в Швейцария.Застраховката ми е 275 франка на месец.В пакета е включено едно посещение от бърза помощ годишно, и го плащат само ако действително е било спешен случай, при който не си могъл да отидеш сам до болницата.Ако ли не, ще ти струва 800-1000 франка.Всеки се замисля добре преди да се обади и извика линейка, щото на никой не му се дава една трета от заплатата после.Никой не разкарва бърза помощ за щяло и нещяло, че е много солено, а и така за действително нуждаещите се има свободни линейки.Живея в едно малко градче-известен зимен курорт, и за времето си тук не съм видяла да идва бърза помощ повече от пет пъти.Сами си направете извода.От друга страна, ако е наистина много спешен случай и хеликоптер пращат.

      • Вчера разбрах, че три дена след като съм споменала д-р Живка Лехчанска във вашия блог, тя е скандално уволнена…..Сега ще проверяват дали имало и други такива случаи!!!! Аз от 22-е години знам как смъква кожите на хората, как търгува с помощи от Червен кръст, с просрочени лекарства, с театъра който играе пред родителите……..Сега са я засекли! …….Прилагам статията:

        Д-р Живка Лехчанска от Специализираната болница за активно лечение по детски болести е уволнена заради поставяне на нереални диагнози и продажба на лекарства с изтекъл срок. Това съобщи директорът на болницата д-р Мария Екимова, след като „Нова телевизия“ излъчи разследване за работата на лекарката.

        Д-р Лехчанска беше заснета да иска пари на ръка от майката на бебе. Преди това поставила на детето без никакви изследвания диагнозите рахит и анемия, които по-късно други лекари отхвърлят. Майката разкри пред камерата, че лекарката й продала лекарства, които се оказали с изтекъл срок на годност.

        Шефът на педиатричната клиника д-р Екимова коментира, че е неприятно изненадана, че в болницата има лекарства с изтекъл срок на годност.

        Не съм учудена, но ми е неприятно, че е възможно лекар да спекулира с притесненията на родителите, заяви по този повод министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Тя дори предположи, че подобна практика вероятно има и в други болници.

        Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването също изрази мнение, че това е системна практика и проблемът не би се решил с уволнението на лекаря.

  40. Яна каза:

    Здравейте! Ужасна случка, но с хепи енд. Браво! Надявам се сега крака да е добре и да не ти се случват подобни безобразия. Пу да не ти е уроки! Друга защита за БГ в момента май не важи – говоря и за хора и за институции. Пожелавам ти да станеш перфектен, честен и обективен журналист. Искам да дам малко съвети (доколкото знам и мога де). Друг път при спешност не чакайте линейка – говоря от моя скромен опит – бъбречна криза – 40мин и не я дочаках; остра, ужасна коремна болка – е дочаках я при което ме попитаха къде да те закараме! Така че вземате такси или кола и бързо в болница. Това което аз знам е следното: спешни случаи, травми на очи, уши, нос, гърло – ИСУЛ; порезни рани, счупвания, коремни болки, огнестрелни рани(може някой да стреля по сладко, неагресивно бездомно кученце и да уцели вас!) – Пирогов; инсулт – в никакъв случай не чакайте линейка, лечението е наи-успешно ако се започне възможно най-скоро – 4-ти километър; инфаркт или остра гръдна болка – Св. Екатерина (Чирков) или 3-та градска. За друго не се сещам. Ако имате висока температура например, разстройство, повръщане, може би линейката или много ще се забави или изобщо няма да дойде, затова най-добре звънете на личен лекар, той е длъжен или да дойде или да ви насочи към болница. Е дано съм била полезна. Аз лично повече линейки няма да викам колкото и модерни телефони валидни за цялата страна да има (112). Сега е така спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се! А на който не му изнася нещо да ходи в чужбина да види добре ли е 🙂

    • Ivelina Lichkova каза:

      Ще ви кажа! В една Молдова здравеопазването е на нива над нашето. Да, платено е. Никой не интересува дали си плащаш застраховките, имаш нужда от лекарска помощ, плащаш си и я получаваш. Никой не ти извива ръцете. В Украйна е същото, само че ти извиват ръцете. И е много по скъпо!!!Нагледах се на истории и се наслушах докато лежах три месеца в болницата преди да родя. Най фрапантния случай беше в съседното крило на болницата където е хирургията. Вечерта две млади момчета (може и да са били пийнали), са се возели на мотопед с префишена скорост и без каски на главите си. И са се блъснали…., приемат ги в тежко състояни и двамата. В куртката на едното момче са намерили документи и мобилен телефон и са успели да се свържат с родителите. Дежурния хирург им е казал да донесът 5000 евро и ще оперира……Веднага са се съгласили и са дошли с парите в болницата…….Момчето е оперирано и спасено. А за другото момче сестрите са ходили няколко пъти да викат хирурга, той ги е гонел с думите: „Свържете се с родителите! Намерете ми ги и да ми се обадят!!“ Не са ги намерили, нямало е за какво да се хванат, родителите на другото момче не са знаели сина им с кого се е забавлявал……..На сутринта в 5:00 момчето е починало……, а в 7:00 дежурния хирург е отишъл да подпише смъртния акт за да здаде смяната……Недочакал медицинска помощ там е лежал сина му….., на 19 години…..Тези, които са чули плача и истериката на бащата, са говорили, че е било нещо неуписуемо…..Два часа се е хвърлял като ранено животно и се е обвинявал….., крещял е, че неможе да съобщи новината на съпругата си……Накрая се е затворил в кабинета си и се е обесил…….Никой не му е попречил! Но всички говореха за възмездие и за това, че в последните години се е превърнал в невероятно нагъл и алчен тип, без капка жалост към никого………Аз не съм му съдник, но когато чух тази история плаках…….

  41. Alexcheto каза:

    Ужаааас!!! Потресена съм. Аз преди 2 г. бях в Исул една вечер по спешност, защото моя приятел се опита да ме „заколи“ с ножа „:) хахахахахаха и не попаднах на такова отношение, НО явно сега нещата са се променили.
    BTW – ние сме съседи :)))

  42. LeeAnn каза:

    Съчувствам ти, че си преживял нещо подобно. Никога да не се повтори на теб или твой близък! (искрено Великденско пожелание!)

    Кракът ти ще се оправи, в това няма съмнение. По-важното (според мен) е как ще решиш да излезеш от тази история, какво ще решиш да запазиш и как ще продължиш напред! Колкото и да е нелепо, такива неща неизбежно ни променят. Как точно, обаче, зависи от нас!

    Успех 🙂

  43. K_87 каза:

    Преживявала съм подобно нещо…Само че не дочаках линейка, на второто ми обаждане казаха, че по-добре сами да се закараме (а бяхме двама натровени с храна, повръщащи, дехидратирани и т.н.)…Закараха ни познати в Пирогов – не приемали такива като нас, можели да ни пуснат две системи само и да ни пуснат да си страдаме вкъщи…А, и ни посрещнаха с това какво бързаме, който не се е родил, той не е умрял…Оттам – в Инфекциозна болница, където се държаха супер с нас, даже едната сестра беше изумена, че не са ни приели в Пирогов, работила там и приемали с хранително натравяне. За съжаление такова ни е Здравеопазването.

  44. N-B-B каза:

    Za sazalenie takova ni e Zdraveopazvaneto ???? Zdravnata sistema e takava kakvato e glasuvana , opredelena ,struktorirana ot ministerstvoto na zdraveopazvaneto .Ne poznavam zdravnite zavedenia v Sofia , no kato sa vi izpratili lineika ,tia se napravliava ot Barza pomost i shofiora i lekarskiat ekip trabva da sa informirani ot neia(ot BP) kade da transportira pacienta .Imali ste kasmet moga da vi kaza ,che ne ste izpadnali v hipovolemicen shok.Trabva da ste stasliv che operaciata e minala dobre ,tova e nai-vaznoto ..Niama da vi e parvoto nito poslednoto sblaskvane sas otricatelnite emocii.Tribva vinagi da se misli positivo ,a vav vashiat sluchai ,to e che ima dobar zavarshek.Loshoto e che samo se pishe ,no nisto ne se promenia.Ili moze bi ne znaen kam koy adres da go nasochim

  45. Eneya каза:

    Не те познавам, но се радвам, че си оживял.

  46. Tsvetelina Petkova каза:

    Може би за първи път чета в блога ви, 30 минути са нищо за чакане в София пред перспективата да си в затънтената провинция където няма и да се повия линейка, където на диабетик в „Бърза помощ“ с отрязан пръст му казват хвани си автобуса или намери някой да те закара в болницата( на 40 километра е болницата)… а след това чака още два часа в спешното да го приемат, защото доктора гледал мач :))) истории много и дълги и много от тях свързани с нелеп край на близки…

  47. Diana каза:

    наистина е така и това е в софия което би трябвало да е елита на българия какво остава за нас хората от малките градове мога да кажа само че аз съм едно 17 годишно момиче което не живее с родителите си и за този период съм се сблъсквала с това доста пъти …понеже родителите ми са доста финансово затруднени аз също когато имам проблеми със здравето (които имам много често поради слаба имунна система ) и посетя лекар нямам възможност да си купя скъпите лекарства и нещата се задълбочават влязох в болница само веднъж сама сред всичките злобни и некомпететни хора за които няма значение дали си мъж 100 килограма или непълнолетно само момиче ти си оставаш тяхната пречка пред това да бездействат и да пият кафе незнам как е в другите градове но в омуртаг кадето живея това че те остават да чакаш е едно и другото е че те просто незнаят какво да правят да си 7 дена на инжекции които трябва да бъдат венозни чрез абокат и след като ти свалят абоката да раберат че медикаментите са били вкарвани под кожата ти и ако това е нормално аз директно се отказвам от лечение…в крайна сметка какво друго мога да направя нямам нужните доходи за специално отношение и така драги ми данте от тогава се лекувам както мога и единственната светлина която аз виждам за вбъдеще е да се махна от тази държава и ми се отдаде такава възможност бих го направила…

  48. m.p. каза:

    Е поне не са ти казали в очите, че си пътник. На мен например ми го заявиха когато бях само на 8 годинки. Още ми е пред очите. Вече съм на цели 24 години и не се виждам като скорошен пътник. Що се отнася до системата – с такива абсурди се сблъсквам постоянно. В здравни заведения, в държавни администрации, в МВР и КАТ, просто на всякъде. Последния път бях в подобно на твоето положение и ми крещяха – защо не е в мен личния ми документ – докато ми беше черно пред очите. А господата от КАТ решиха, че съм проститутка само защото имам регистрирани 3 автомобила на мое име….. по късно ми крещяха, че съм паркирала на мястото на бившия Сливенски кмет г-н Лечков ( което не е обозначено като служебен паркинг). Пропуснах, че преди години ни откраднаха автомобила който виждахме често да минава, но господата от МВР очакваха да попълваме всеки път декларации и тогава да го гонят :)))))). И още много подобни истории драги авторе – за цяла книга. 🙂

  49. Mario Kronenberg каза:

    През 1999 имах глупостта да се оперирам в Пирогов и преживях нещо подобно – получих страшна инфекция, вдигнах 42° и за малко щях да ритна камбаната… Беше страшна мизерия – 5 човека в една стая без климатик – беше през август, навън бе 39° a вътре около 35, нямаше топла вода… Професорът, който ме оперира във Виена 2 г. по-късно, каза че нищо не са отрязали!!! Но разбира се ми взеха 250 $… Няколко г. по-късно лекарът който ме „оперира“ и анестезиологът ги уволнили за подкупи – въобще не ме учудва! Надявам се никога повече да не влизам в БГ болница…

  50. Mr. Mahony® каза:

    Але лееееее … колко коментари ( Данте> надявам се, че за този светъл празник си добре) … както казах Данте го бива като журналист …

    Много ме кефят коментарите> всичко живо се надпреварва да разкаже своята история във възможно най-черни краски и се надпреварвате колко е зле (евала на поста за Швейцария) и разбира се да се оплюят колкото се може повече другите. Очевидно болшинството са с типичния селски манталитет> ако оздравее: „Бог го спаси“ а ако е нещо кофти/умре: „Лекарите го убиха“ …

    Както писа някой само споменавате факти или чуто/прочетено от не знам си кой/къде. Никой обаче (за начало е редно това да е авторът) не си направи труда да разсъждава малко трезво за причините, за симптомите, за възможните решения на този проблем. Не конкретният, а нивото на медицинските услуги. Няма идеи, няма дебат, няма дискусия, разсъждения, мисли, за това какво е довело до това, каква точно е картината и какво може/трябва да се направи и как да се направи.ОК, ако си на 19 ще е малко по-трудно, но надали всички коментари са също от 19-20 годишни. Типично по нашенски …. само да се чешат езиците …

    Айде, че Христос ще възкръсне след малко … Живо здраво …

  51. Az каза:

    Няма да се плашиш Митко, всичко ще е ок, теглиш им майната на боклуците и толкоз, гледай да оздравяваш бързо! А после – после направо се махай от този цигански рай!!! България е свършена, ти поне можеш да се спасиш от нея! Бягай без да се обръщаш!!!

  52. sielo каза:

    Неприятна случка, но по начинът, по който си я написал, аз лично доста се посмях. Не че има нещо смешно в болките и ужаса, който си преживял – просто добре си го написал. 🙂 Иначе аз имах подобна случка – стъкло ми падна на главата и между очите ми се отвори една кървава паст, от която щеше да ми изтече мозъка, така поне си мислех. Дори не съм викала линейка – с нашите директно на колата и към „Пирогов“. Лошото бе, че докторът миришеше на алкохол и искаше да ме шие. И дори в онова отчаяно състояние му се разкрещях вьобще нормален ли е, как ще ме шие на лицето, да ме лепи или отивам някъде другаде. Сестрите коментираха какво съм мрънкало, а аз им теглих една цветуща. В крайна сметка трябваше да чакам доста време, за да ми обърнат внимание, а кръвта ми си шуртеше неозбепокоявана под скапаната превръзка, която ми направиха. Още благодаря, че се опълчих да не ме шият, че сега щях да съм Франкенщайн. Относно българското здравеопазване – да, това е нашата действителност и наистина е жалко. Отношението на сестрите и лекарите е потресаващо, състоянието на повечето болници си е такова, каквото е било и по соц време. И да, по-голямата част от лекарите и мед. сестрите са балкански субекти, но и на тях не им е лесно все пак. Нечовешки смени, нулево уважение, никакво заплащане… Не ги оправдавам със сигурност, но проблемът не е в тях, а в системата. Както и всичко останало, за жалост. Нищо, нали строим пътища, нека българите да измират по мръсните, стари болници… Затова трябва да се бяга, докато е време. 🙂 Поздрави и дано бързо се оправиш!

  53. ДОКТОР ЗЕЛЕН ГРОБ каза:

    Само който не е патил от лекари не знае за какво става въпрос. Има и такива сред тях, които вършат умишлено неуспешни операции, за да се върнеш отново и да платиш двойно и тройно. Защото колегите им винаги ще ти препоръчат да се върнеш при онзи който те е оперирал макар и неуспешно, защото „той знае най – добре какво ти има и какво ти е правил“. Такъв е и моя случай. Името на „доктора“ няма да споменавам, ще кажа само че в родния му Петрич го наричат „ТРОШАЧА“ – първо те троши, после те прави. За да те ощави максимално. Той има частна клиника и НЕ Е ЗЛЕ ПЛАТЕН, но това не го прави кадърен. Защото е аморален и безнаказан боклук – за последния убит от него пациент националната лекарска комисия се произнесе че е умрял от ухапване на комар…е при такова пазене на лекарите от страна на властта, кое им пречи да се изживяват като касапи в кланица ?

    • Алфонс Сентилов каза:

      Аз мисля, че вие, невежи и жалки профани, не заслужавате и това, което сте получили като грижа от българстите лекари. Лекувайте се сами или отидете в чужбина за да се убедите каква е и колко струва медицината там.

      • Az каза:

        Можеш да го ду*аш убиецо с бяла манта!

      • Глупак! Когато ти се случи да погребеш близък и обичан от теб човек заради халантно отношение на лекар ще го разбереш! Няма да ти падам на нивото и да ти демонстрирам как звучиш от страни с злобния, високомерен и в същото време мерзък маниер. Няма да ти изпращам виртуални цветя в знак на съчуствие…, пази Боже…..Стани добър, стани човечен, та даже и грамотен! Именно посредствените имат такова отношение, именно те хем незнаят, хем високо се оценяват! Пуяк!

  54. Асенов каза:

    до Ивелина Личкова
    Тази доцент Лещанска за която говорите, че забогатява криминално, днес я даваха по новините снимана със скрита камера как си проси пари от една майка за лечението на детенцето и. И как и продава скъпи лекарства с изтекъл срок. Долна и ненормална работа.Трябва да я уволнят и разследват за цялостната и дейност. И като най малко наказание да и бъдат отнети лекарските права.

  55. Благодаря ви! Вчера и аз го прочетох случайно, новините при мен идват със закъснение, нали живея в Украйна….Тя е на 70 години…., аз за нейните престъпления знам от 22-е години…..Живее в 150кв.м. в ж.к. Стребище и има още три апартамента в елитни райони с София. Работи с много неслучайни хора и е такава артистка….Смъква такива пари с цирковете си, но хората остават доволни и много благодарни след страха който им набива и помощта, която им оказва с „редките“ лекарства, които им доставя уж чрез стюардеси…..и експресно ….Уж със звънки в чужбина…..А това са помощи за десетки(може и хиляди, незнам) хиляди долари(по онова време), които не стигат до предназначението си! Колко пъти съм била свидетел на тия изпълнения и родителите дават и повече от това, което тя иска, готови са не ръцете , а краката да й целуват……И самата тя си вярва, че е много достоен и всеотдаен лекар, все го повтаря……

  56. Pingback: Кратки 01.07.2012 | dream keeper

  57. neli каза:

    tova e nahata Balgariq sa4ustvam ti i na teb i na vsi4ki nas koito ni se nalaga da se ostavqme v racete na edni maluumnici

  58. Afrodita каза:

    В Исул най-вече нямат абсолютно никакво добро отношение към пациентите си. Днеска бях с баба ми там ,понеже трябваше да мине на преглед в УНГ кабинета. След 1 час чакане се реши една от лкарките да погледне направлението и да каже ,че не сме за този кабинет. Незнайно защо ни пратиха в неврологията за да я приемат там да лежи няколко дни ,а отидохме само за преглед. В следствие милата баба толкова се задъха докато отидем в неврологията ,влязохме и показах направлението на една лекарка и ме прати в канцеларията да попитам там. Дадох направлението и ни казаха да се върнем пак в УНГ кабинета. На слизане по стълбите ни.спират други лекари да попитат за къде сме ,дадох направлението и ни изпратиха в един кабинет за тестване на слуха. Отделно там чакахме 30 мин. В крайна сметка ни разкарваха насам натам от 9:30 до 13:30. Нямат на всичкото и отгоре поне малко уважение ,само се заяждат и викат ,но такава ни е организацията в българските болници.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s