Трилогията „Първият закон“ – Джо Абъркромби

В последните няколко години фентъзито поде друга вълна. На хоризонта изгряха звезди от нова генерация. Вече в почти всяка книжарница може да намерите, преведени на български, имена като Скот Линч, Брандън Сандерсън, Патрик Ротфус и Джо Абъркромби. Без дори да се замисля бих казал, че жанрът никога не е било толкова добър. Пазарът вече е толкова залят от нови и нови заглавия, че на повърхността изплуват само най-добрите. Авторите  всячески се опитват да избягат от клишетата, които съпътстваха фентъзи жанра в продължения на десетилетия. Оригиналността е новото мото и ключа към успеха. Дракони, елфи, орки и огнени топки – забравете за тях. Стегнатост на стила, циничност, почти научно обяснение на фантастичните елементи в света, не чак толкова зрелища, но много по-интересна магия, истински, човешки образи на героите, повече вулгарност и мрачен сетинг. Това са само част от новите стереотипи на жанра. Трилогията на Джо Абъркромби „Първият закон” е типичен представител на тази генерация. Това е поредица,  която не разочарова.

Книгите от трилогията не могат да се четат по отделно. Те са толкова силно свързани, че за мен са просто една  1500 странична книга, разделена на три. И точно такава е композицията им. Първият том е уводът. Тя ни въвежда в един брутален и циничен свят, изпълнен с много несправедливост и нещастие. Запознава ни с героите, до един човешки и пълнокръвни образи, с истински характери, такива каквито живеят в нашия свят. Нито един от тях не може да се определи като „добър” или „лош”.  Именно героите са онази част на която най-много е наблегнал Абъркромби. Затова и не можем да минем без няколко думи за тях.

Сан дан Глокта е безспорно най-колоритният персонаж в поредицата и любимец
на всички. Той е бивш победител в ежегодния Турнир по фехтовка и герой от войната. В последствие обаче попада в плен на врага. Държан и измъчван в продължение на две години, след сключване на примирие, Глокта се връща в родината си като куцукащ и увреден инвалид с извадени зъби. Безспорно най-циничното и саркастично копеле, което може да видите в жанра. Той работи като инквизитор с една единствена задача – измъчване на задържани с цел подписване на фалшиви самопризнания. Едно от най-добрите неща в книгата са именно саркастичните и само иронични мисли на Глокта, които Абъркромби ни показва във всяка глава на инквизитора.  Логън Девотопръстия (Кървавия девет) е
шизофреничен варварин от севера. От една страна той е ветеран на бойното поле, който се опитва да стане по-добър човек, а от друга е безсмъртна машина за убиване, която унищожава абсолютно всичко по пътя си. Магус Баяз е нагъл магьосник, живял хиляди години. Той е древна отломка от миналото, която движи целия познат свят със своите машинации и манипулации. Тотално противоположност, дори пародия, на познатото клише във фентъзито „добрия, бял магьосник”. Магусите са древен орден, включващ 12 души, последователи на могъщ маг от историята. Джизал дан Лутар е представител на прогнилата аристокрация. Богат, красив, арогантен и много мазен. Добър фехтовач и участник в Турнира. Първоначално един най-противните герои, които сте виждали, но с течение на времето, както всъщност всички останали, търпи огромно развитие и промяна. Феро – безмилостна кучка, която е избягала от робство от Юг-а. Злобна и жестоко, тя живее само за една цел – да си отмъсти. Това са само част от десетките уникални и неповторими личност, които ще срещнете в поредицата.

 Действието се развива в т.нар „Кръг на света”. До скоро Съюзът е най-могъщата
политическа формация. Но с всеки изминал ден той все повече и повече пропада. Съюзът е управляван от малка група, арогантни, самозабравили се, разглезени богаташи, които си нямат абсолютно никаква реална преценка за обстановката около тях. А на върха на тази прогнила политическа вихрушка стои един полудял крал. Междувременно, на Север, където са непрестъпните степи от замръзнала земя, се надига гениалният пълководец Бетод. Самопровъзгласил се за крал на северняците, той е обединил всички „варварски” първенци и сега се готви за война със Съюза. А опасността не дебне само от севера. Между другото, на юг се разполага огромната империя на Гуркулите. Империята е водена от пророка Калул. Магус, също като Баяз, той е нарушил Вторият закон – ял е човешко месо, за да получи огромни сили. След себе си той води безчетните орди на гуркулите и армия от т.нар Ядачи. Хора, които са се превърнали в човекоядци, за да придобият вечна младост и красота, и свръхчовешки възможности. Както сами може да се досетите – краят на Съюза е близко. А кой друг може да го спаси освен древния магус Баяз и неговата славна дружина?

Приключвам до тук с историята, защото всичко останало би било спойлър.  Ще ви разкрия обаче, че тя в действителност е много интересна и изпълнена с неочаквани обрати. Макар в първата книга развитието  да тръгва протяжно, нататък набира сили. Втората част от романа е безспорно най-добрата. Изпълнена с много екшън и действие, там се запознаваме по-подробно със света, историята и магията. Героите търпят голяма промяна, а главите със Сан дан Глокта носят истинско удоволствие. Там ставаме и свидетели на една от най-добрите обсади, които са описвани в художествената литература. Не липсват, разбира се, интриги, машинации и задкулисни игри. Третата, финална част, задържа досегашното качество, но не успява да го надмине, което е единственият й проблем. Третата книга е и най-изпълнената с действие и екшън. Там няма размотаване и пълнеж. Само война, магия, кланета и политически обрати.

Всички гореспоменати неща са описани с великолепния семпъл и стегнат стил на Джо Абъркромби. Колкото и бавно да е действитето на моменти, никога, ама никога няма да ви стане скучно. Защото автора разполага с едно много важно и ключово качество – пише увлекателно и четивно. Дори с обем 500 страници всяка, томовете се четат за две-три вечери всеки. Авторът непрекъснато се стреми да избяга от клишетата. И успява. Тази поредица е всичко, но не и стандартното фентъзи. Понякога дори оставаш с чувството, че бягството от клишетата е било самоцел на писателя. На няколко пъти в книгата се срещат откровени бъзаци и закачки с класическите стереотипи на жанра, които предизвикват усмихва. Както сами може да се досетите, при творец като този – чувството за хумор не липсва. Тук то е тънко, интелигентно и иронично. В интернет сравняват Абъркромби с Гай Ричи и Тарантино. Според мен тези сравнения са до голяма степен пресилени, най-малкото, защото киното и литературата са абсолютно несравними изкуства. Но, казано честно, асоциации наистина могат да се правят. Абъркромби е готин. Абъркромби е „куул”. И си му личи. Героите му са до един циници. Както каза някой – тук „добрите момчета” плюят по тротоарите и ритат бездомните кучета. Всяко действие в книгата е провокирано и обяснено. Нищо не се случва просто така. За всичко си има причина. И всичко си има свое противодействие и следствие. Абъркромби е човек на детайлите. Тук магията и фентъзито са просто за цвят. Иначе всичко останало е точно като в нашия свят – гадно и мръсно. На моменти изпълнено с надежда.

Поредицата, колкото и да е добра, има своите минуси. Все пак това е дебютът на автора. Като за начало действието в първия том е доста забавено. Това не беше проблем за мен, защото колкото и да не се случваше нищо, толкова и ми беше интересно. Друг голям минус  е, че през всички 1500 страници Абъркромби можеше повече да  разкаже за миналото и историята на света. Както и да ни разкрие за механиката на магията. Защото и двата фактора са много интересни. За съжаление, единственото, което научаваме е от редките коментари и истории на Баяз. Като заговорихме за Баяз, между другото – според мен най-големият минус на поредицата. Безспорно адски дразнещ и досаден персонаж. В един момент разбираш, че ВСИЧКО в този свят се върти около него и неговите машинации. Че всички са под негов контрол. И това ядосва. Друг минус, който мога да изтъкна е краят на втората част. Потресаващо тъп и глупав. Тук Абъркромби много се издънва и адски си му личи, че бягството от клишета му е фикс идея. Краят на практика обезсмисля, иначе великолепният и без никакви забележки, втори том. Нещата съвсем спокойно можеха да се развият по друг начин, без това да попречи по абсолютно никакъв начин на сюжета.

 „Гласът на острието” на е перфектна поредица. Авторът е млад и за първи път се занимава професионално с писане. „Гласът на острието”, обаче, е поредица, която със сигурност си заслужава. Тя е увлекателно и интересно четиво. Четиво написано от интелигентен автор за интелигентни читатели. Тази книга за пореден път доказва едно. Фентъзито отдавна вече не е жанр, чиито фенове са задръстени, дебели и пъпчасали нърдове, които четат, хванали меч в ръка и си представят как избиват Злото и спасяват света. Съвременното фентъзи е противоречиво. Същевременно красиво и брутално. Забавно и сериозно. Интелигентно и просташко. Приказно и цинично. Точно като нашия живот. Съвременното фентъзи е написано елегантно. Точно като „Гласът на острието”

Оценка: 8.5/10

Advertisements
Публикувано на Литература и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s