Какво да правим при земетресение?

photo_verybig_12117Напоследък земетресенията са актуална тема. Тема, която занимава перничани (които все още издирват кой е тоя Рихтер с винкел в ръка) и софиянци вече трети подред  ден. Тема, която сякаш разнообрази ежедневния и скучен живот в столицата, разконцентрира погледа на нацията от някои по-важни политически въпроси  и подаде нова вълна на Фейсбук меметата и шегичките. Безспорно най-използваната дума в последните няколко дена е „земетресение”. Но реално колко от нас  наистина знаят как трябва да се реагира по време на трусовете? Защото, повярвайте ми, първата реакция със сигурност не е да си ъпдейтнем статуса във Facebook.

В тази статия ще разгледаме какво трябва да правим по време на земетресение, независимо от това дали е природно такова, дали е причинено от тестове на ракетния щит на НАТО или пък се дължи на деянията на орките на Саруман в мините около столицата.

Всеки от нас знае още от малък основните съвети, които трябва да следва по време на земетръс. Не трябва да се паникьосваме и да напускаме веднага сградата, в която се намираме. Не бива да бягаме по стълбите, защото те са най-слабото място в сградата. Моментално трябва да застанем под рамката на вратата, близо до вътрешната стена или под стабилни маси и легла. Чак след като приключи земетръса, трябва да напуснем сградата, спирайки тока, газта и водата. Макар, както се разбра, тези съвети да се знаят от всички, много малко от нас ги приложиха практически.

Затова  сега ще ви разкажа за една доста интересна теория за бърза реакция при земетресение. Теорията е на база на една статия на Дъг Коп, началник на американски спасителен екип. Имайте предвид, обаче, че статията колкото е хвалена от някои, толкова е и критикувана от други. Не поемам никаква отговорност за действията ви и не се заемам да гарантирам колко са истинните думите на Дъг Коп. Прочетете, обаче, долните редове, защото един ден тези съвети могат да спасят живота ви. Със сигурност ще са ви по-полезни, от колкото да тичате панически по стълбите и да проверявате дали кучетата ви наистина имат паранормални способности.

Ето и накратко съветите на Дъг, участвал в спасителни акции в почти 900 различни сгради по цял свят, работил с над 60 различни екипа. Ще перифразирам съветите с мои думи, запазвайки основния смисъл.

1)      По-голяма част от хората, които се паникьосват и тръгват да бягат – умират. Хората, които се крият под обекти като легла или коли – умират.

2)      Котките, кучетата и бебета обикновено моментално се сгушват на пода в естествена поза, по време на земетресение. Това е инстинкт, вкоренен в подсъзнанието още от утробите на майките ни. Следвайте този инстинкт. Свийте се на пода в непосредствена близост до голям обемист предмет или мебел.

3)       Дървените сгради са най-безопасните конструкции за земетресение. Те са гъвкави и се движат с трусовете. Тухлените сгради се разпадат на отделни тухли, които водят до наранявания и тежки контузии. Най-опасни са бетоновите плочи.

4)      Ако сте в леглото по време на земетресение, просто слезте от леглото и легнете до него. В този случай, ако предмети, тухли и плочи падат върху леглото, има голяма вероятност да се получи празно, незасегнато място до по-високите и здрави мебели, каквото е леглото ви.

5)      В никакъв случай не бягайте по стълбите по време на земетресение. Ако е невъзможно да се измъкнете директно от прозорец или входната врата, просто се свийте на пода до диван или голям стол.

6)      Тук Дъг ни съветва в никакъв случай да не седим под касата на вратата, защото вратата пада напред или назад, а ние ще бъдем смазани от тавана. А ако вратата падне настрани, ще бъдем смазани наполовина. Шестият съвет е много интересен, защото тотално противоречи на това, което са ни учили като деца. До колко е истинен – оставам по-големите специалисти да кажат.

7)      Никога, никога, ама никога не отивайте на стълбите. Те са най-слабата и несигурна част от цялата сграда и почти винаги се срутват първи. Да тръгнете по стълбите по време на земетресението е най-глупавото нещо, което можете да сторите.

8)      Стойте близо до основната стена. Тя е най-силната и здрава конструкция в сградата.

9)      Ако сте в кола по време на земетресение, веднага излезте навън. Шансът да оцелеете, ако колата ви бъде зарината граничи с нулата. Най-удачното нещо, което можете да направите е да седнете или легнете до колата си, но в никакъв случай да останете до нея.

Това е така наречената теория на „триъгълника на живота”. Според Дъг Коп, ако се свием до голяма мебел, има голяма вероятност да останем живи, защото остава незасегнато от отломките пространство, между обемисти предмети и пода.  Тази статия е писана за  американския стандарт на строене – предимно къщи и сгради от дърво. До колко важи при нашите соц панелки не е ясно. Но пак е по-добър вариант от този да продължим да спим или веднага да хукнем по стълбите в продължение на 14 етажа. Не забравяйте, че колкото и забавно и без жертви да беше земетресението онзи  ден, не се знае кога, какво ще ни завари. Понякога първия трус е само подготовка за истинското опустошение. Независимо от това какво ще правите съветът ми е един – не губете самообладание, защото това ще ви коства живота.

Тази теория е доста по-различна от това, което сме слушали до сега. До колко е вярна тя, не знам. И се надявам никога да не разбера.

Информация: http://www.discoverynews.org

Advertisements
Публикувано на Любопитно. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Какво да правим при земетресение?

  1. iluvatar каза:

    ако имаме мнение, което е градивно, но е подчинено на това, че не ни изнася написаното от тебе?
    опа, парадокс – да го напишем, но след това да се втурнем групово към кофата ли?

    съветче номер 2 – недей нарича малкото хора, които ти четат блога „многознайковци“, само защото са те уязвили като не са харесали някой твой пост

    съветче 3 (и това е последното, защото вече ме изгуби като читател) – никога не се оправдавай и никога не прави предварителни застраховки; изграждай си позиция преди да пишеш; такива противоречия на настроението като това между двата ти послеписа допълнително отблъскват (или синдромът „гледайте си работата, ако не ме харесвате, но… о, май прекалих, чакайте, чакайте, ще приемам критиката ви, стига да е „градивна“)

    успех

  2. Чудесен пост! Теорията на Дъг Коп лично на мен ми е позната и също ми беше много интересна. Гледах някакъв филм, мисля че по Нешинъл Джеографик, точно по този въпрос: къде трябва да застанем при земетресение, за да спасим живота си? Беше поредица от филмчета за земетресенията в Америка и как в американските училища правят сухи тренировки за действия при земетръс. Наистина има резон в това, което казва Дъг Коп. Като член на екип, който е спасявал хора при земетресения му е направило впечатление, че оцеляват хора, които се намират в този „триъгълник на живота“, а не такива, които са се крили под маси, легла и врати. Просто трябва повече да мислим, че може да се случи земетресение във всеки един момент и това какво да правим трябва да ни е станало механично действие като при японците. Паниката никога не е добра практика.

  3. Milena каза:

    Мога да кажа само, че когато бяха земетресенията в Япония гледах репортаж и видях още докато люлееше, как японците се изнасят в редичка към стълбите, Около тях хвърчат монитори и бюра, а те без паника навън. Така че, всичко зависи от строителството. В България земетръсните шайби са именно стълбищните клетки и асансьорните шайби. Притеснението на гражданска защита е че, ако всички започнат да слизат по стълбите още по време на труса, това от една страна ще утежни функцията на шайбата, а от друга жертвите вероятно ще са много повече отколкото, ако тръгнат след като трусът е спрял.

  4. До „Милена“:

    Земетръсни шайби, ако има такива. Един конкретен пример е нашия вход. Аз живея в панелка, в която съседите от входа си решиха да правят някакви ремонти и се оказа, че земетръсната шайба им пречи. И какво направиха те? Отрязаха я :). Можете да си представите аз как се почуствах като друсна силното земетресение :(. Ето днес пак разтресе макар и по леко – 3.5 по Рихтер. Всеки път като има земетресение, без значение колко е силно, се разтрисам цялата. Ужас.

  5. Milena каза:

    Да, за съжаление, нямаме страх от нищо.
    Милена ми е името и се чудя как го събра в кавички 🙂
    Аз точно по повод днешното земетресение писах, защото се уморих от всякакви спекулации. В крайна сметка почти всеки може да излезе до 10 секунди, освен ако не си на 10+ етаж. Пък и какво значи 10 секунди?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s