Панаирът на книгата, българските книгоиздатели и други абсурди – част 1

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен панаир на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

И понеже всичко стана общо почти 5 страници на Word с шрифт 11, реших да не ви затормозявам твърде много и да пусна текста на две части. Утре, по това време, очаквайте 2-ра част, където ще си поговорим за българските книгоиздатели и манталитетът на българската държава. Приятно четене.

Като никога този път мнението ми не е крайно и не съм категорично към едната страна. Напротив, доста съм раздвоен, защото останах с твърде смесени впечатления от панаира. Както и съм с твърде противоречиво мнение за съвременното ни книгоиздаване. Защото и двете неща, за които ще си говорим в този материал имат много положителни, приятни страни. Личи си, че се развиват с годините. Но в същото време и панаирът, и българските издателства и закони, в някои аспекти са толкова пародийни, колкото са и повечето неща в тази държава.

Част първа: Панаирът на книгата – хубава работа, ама българска

Като читател и ценител на хубави книги, обожавам такива мероприятия. Не съм пропускал нито едно, откакто съм в София. Хубаво е да видиш как на едно място са се събрали толкова много четящи, а по щандовете има по-голямо разнообразие на книги от това, в която и да е книжарница в страната. Много положителна черта на ежегодните панаири е, че на всеки щанд седи представител на различните издателства, който, обикновено, е доста разговорлив. По този начин можеш директно да се срещнеш, очи в очи, с любимите издатели, да обсъдите някоя книга и най-вече – да си поприказвате за бъдещите планове на конкретното издателство. Обикновено хората са дружелюбно настроени и отговарят на всички въпроси, чиито отговори знаят и могат да си позволят да кажат. Най-хубавото от цялата работа, обаче, е че можеш да си купиш книга на една идея по-достъпна цена. Наистина няма друго място, където човек може да получи такива намаления. Разбира се, като изключим онлайн поръчките, в които все пак си плащаш и доставката.

Освен като читател, обаче, аз съм и запален колекционер. Признавам, специално при книгите, меркантилната черта в характера ми се проявява до неузнаваема степен. Защото за мен няма нищо по-хубаво от това след като съм прочел една наистина добра книга, да си я сложа на някоя от лавиците вкъщи и да се радвам на колекцията си. Както сами можете да се досетите, един студент да събира книги в България не е никак, ама никак евтино хоби. В момента говоря за себе си, но съм сигурен, че много любители на литературата знаят за какво става въпрос. Затова изключително рядко си купувам на прима виста книга от книжарницата. Винаги като пазарувам или е втора ръка, или поръчвам голямо количество книги онлайн, или си взимам това, което съм си набелязал именно от разни базари. Точно в това си предназначение Панаирът на книгата идва на мен и на останалите хора като манна небесна. Защото съвсем откровено казано масовата публика не вижда никаква друга полза да отиде два пъти в годината до НДК, освен, за да спести някой и друг лев.

Което е много тъжно, но факт. Само се замислете – има ли с какво реално да ни привлече пролетният панаир на книгата? Тясно, затворено пространство, соцобстановка и пълен гъч. Къде е книжната атмосфера, къде са организираните мероприятия, къде са новите издадени книги,  специално за панаира, къде са чуждестранните автори, раздаващи автограф? Ами няма ги. И аз много се радвам, че хората вече започнаха да наричат това събитие с правилното му име – базар.

Базар, а не панаир. Защото панаирите навсякъде по света нямат нищо общо с това, което се случва у нас. Истинските панаири не са безцелни, не са събитие, в което издателите да си направят малко реклама и да си продадат непотребната стока. Те са културно мероприятие. Мероприятие с дух, с атмосфера. Събитие, което издателствата използват, за да изкарат важни и нови книги. Да ги представят на масовата публика. С организирани игри, дискусии, срещи с популярни и обичани автори. Обикновено някъде навън, в приятна обстановка и страхотна изработки на детайлите. А какво става тук, в България? „Панаирът“ е заврян на третия етаж на НДК, разпънати са, безразборно, щандове от всякаква големина и вид и хората са седнали да си продават старите книги. Защото, както казва един мой преподавател, българският панаир на книгата е един книжен Outlet. Мероприятие, което родните издателства използват, за да пробутат неактуалните си и зле продавани книги на ниски цени, които поне до някъде да припокрият загубите. Защото това да слагаш един куп книги в някакви кашони за по 5 лева е едно тотално неуважние към литературата. Сякаш си изхвърляш боклука. Сякаш даваш вестникарска хартия на вторични суровини, че да вземеш някой и друг лев. А знаете ли кое беше най-тъжното в цялата работа? Че масово, ама масово, хората се тълпяха да разглеждат именно  тези кошове за по 5 лева. За да видят дали няма да намерят нещо хубаво в тях, което могат да си позволят.

Точно това е нашенският „панаир“. Един масов базар, където издателствата да си пробутат стоката. Защото книги за много от родните издатели са именно и единствено това – стока. Бизнес. И това си пролича адски много в тазгодишния „Пролетен панаир“. Да, много е приятно да отидеш на това мероприятие. Да, трябва да има и такива базари. Да, обикновено хората зад щандовете са големи пичове. Да, готино е да си вземеш някоя книжка на добра цена. Но някакси не е правилно у нас да няма и истински панаири.

Това трябваше да е репортаж, но не виждам какво толкова мога да ви разкажа. Наредени щандове. Много издателства. Много книги. Кошове с намаления. Сцена, на която няма нищо интересно. Напълно идентично с миналите пъти на събитието.

Очаквайте скоро – част 2

Advertisements
Публикувано на Коментар, Литература. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Панаирът на книгата, българските книгоиздатели и други абсурди – част 1

  1. Станислава Чуринскиене Винчуне каза:

    Право думаш, колега (и аз съм завършила ФЖМК, за това „колега“)! Точно същите въпроси, само не така добре формулирани и структурирани, си зададох и аз тази пролет, отивайки да представям книга на Балтийския панаир във Вилнюс. Много подцених събитието, защото във фантазията си имах картинката на БГ книжен базар. Разликата беше драматична – стотици хиляди хора, културни събития на всеки ъгъл от огромната панаирна палата, атмосфера, човек се чуди как да се разкъса на 1000, за да не пропусне нещо от случващото се. Междувременно книгите се продават и се продават здраво, но човек остава с усещането, че в центъра на събитието е духа им, не книжните им тела. Запитах се тогава защо не може да се случват така нещата и у нас. Българите четат и мисля, много отдавна са готови да се насладят на такова преживяване.

  2. Dante каза:

    Точно както го описваш си представям и аз един съвременен панаир у нас. Тъжно е, че въобще не виждам как това може да стане в близките 10 години.

  3. Epic Thunder каза:

    Данте ти кога си бил в чужбина на подобен ивент, че се оплакваш? Трябва някой път майка ми да ти разкаже какво е представлявал панаира преди преди 15-20 години и да го сравниш със сега. Предполагам , че ще бъде едно интересно журналистическо изследване. Колкото за чуждестранните писатели – не си съвсем прав на Зимният панаир имаше някакъв западен писател, а на този май беше поканен Хорхе Букай да раздава автографи (освен ако съм разбрал неправилно) 🙂

  4. Б. Дончев каза:

    В София не става, но ето в Пловдив са го направили много добре! По принцип в София трудно се получават нещата, поради многото „великани“, които се ръгат и бутат, КОЙ да е ТОЙ и създават суматоха. Нелепицата тръгва от самото название „Базар…“… За книгата – или е панаир или е фестивал… И си има правила …. или на открито (както е в Пловдив) или в нещо като Експо Център и пр. Поне така е по света, така съм го видял… Мисля, че важна тема е и българското представяне по света. Бях в Париж на тазгодишния Салон на книгата… Както може да се очаква България я нямаше. Всичките ни съседи бяха там, да не говорим за представяенето на Турция… нас обаче ни няма. Ние си се кефим тук. И щото сме много „големи“ пет пари не даваме, как изглеждаме отвън… Същото както и на Евровизията…

  5. Pingback: Моите впечатления от | Dante's Last Argument

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s