Панаирът на книгата, българските книгоиздатели и други абсурди – част 2

В тази част ще си поговорим за българските издателства и държавната ни политика за книгите. Не съм завършил българска филология, нито пък книгоиздаване. Също така не съм написал и една книга през живота си, нито пък съм ерудиран литературовед. Но съм читател. Наблюдател.

И едно нещо ми прави огромно впечатление. Българският пазар е залят. Буквално наспамен от глупави, безсмислени, евтини, жълти, вампирски и какви ли още не книги, които просто не би трябвало да съществуват. Не е въпрос на това какво аз харесвам. Много от нещата, които никога няма да седна да чета са качествени, достойни за уважение и хубави, просто не са мой тип. Но не за тези книги говоря. Говоря за онези най-откровени боклуци, които просто не заслужават да бъдат издадени. А те са огромна част от книгите, които могат да се намерят на пазара. Българските издатели буквално ни зариват с десетки книги, които никой никога няма да прочете. При голяма част от издателствата няма никаква сеитба. Издава се де що има. Независимо от това колко е качествено и колко ще продаде. А това е една много губеща и неправилна политика. Когато вляза в една книжарница, виждам толкова различни книги и издания, че просто си нямам никаква представа коя от тези книги си заслужава да бъде купена и прочетена. А какво остава за обикновения човек, който не следи редовно книжния пазар? Ужасно грозно е, че много качествени, хубави заглавия буквално се губят из целия този бълвоч. И е тъжно, защото българският пазар не е толкова голям, че да си позволи подобно нещо. Ето затова ежегодно панаирите се пълнят с колички за книги по 5 лева.  Българските издателства трябва да се научат какво, кога, как и защо трябва да издават. Да разчитат на качеството, а не на количеството.

Чета и колекционирам книги от години. И мога да кажа със сигурност – нещата определено вървят на добре…до някъде. В българското книгоиздаване има голямо развитие през последните няколко години. Все повече и повече издателства разбраха, че в ерата на електронните четци, читателите могат да бъдат накарани да си купят книжен формат само по един начин – с качество.

Голяма част от новите издания се правят по европейски и западен стил – с качествена хартия, прекрасно оформление, красива корица и неразпадащи се коли. Свършва времето на грозните, нарисувани за 5 лева български корици, разпадащите се книги и покъртителното офромление. И то не за друго, ами защото вече никой не би си купил подобен книжен (не като съдържание) боклук. Защото читателите се разглезиха. Разбира се, с голямото качество идват и големите цени.

Абсурдните цени. Недопустимите цени.

По никакъв начин не мога да приема, че средната цена на една книга днес е 20 лева. С минимална работна заплата под 300 лева това са едни безобразно надути цени. И после се чудим защо в България много малко хора купуват книги. Аз пък ще кажа точно обратното – като се има предвид колосалните за нашето общество цени на книгите, това, че дори толкова хора все още влизат в книжарниците е нещо, с което трябва да се гордеем.

За съжаление цените са нещо, което рядко зависи от издателството. Разбира се, има  уникални случаи като едно от най-дразнещите издателства, чиито книги обаче преливат в колекцията ми – ИнфоДар. Често се случват най-различни, типично балакански абсурди, от типа на това да разделим една книга на две, за да вземем два пъти повече парички. „Вещерът“, „Спектър“, „Станция Пертидо“ са много малка част от примерите, които се сещам в момента. Не може една книга в оригинал да бъде 500 страници и да струва 14 лева, а тук да ми я продават 800 страници за 28 лева.Това са все прекрасни книги, които това издателство положително издава с добър превод. Но чисто като продукт се предлагат ужасно.

И най-фрапантния случай за който се сещам – „Под купола“ на Стивън Кинг. Една книга. Разделена на две. За обща цена от ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА. Ей на такива издатели им пожелавам да фалират и да ровят по кофите, за да продават хартия на килограм. Извинявам се за силните думи, но не може да правиш такава свинщина в държава като България, при това – без да предлагаш нищо, което да оправдае цената.

Заслужава си да спомена, че както някои издателства като Колибри и Изток-Запада, примерно (има много други прекрасни издателства в България, въобще не отричам), се стараят да издадат прекрасни, добре оформени, качествени като съдържание, книги, така и други си карат сякаш сме във времето, когато върхна на книгоиздаването е била поредица „Галактика“.

Ще дам пример с едно от най-големите издателства у нас – Бард. Издателство, което като цяло обичам, което непрекъснато пуска промоции и всеки месец издава много хубави книги. И в същото време го прави по един невероятно селски начин. Няма друго издателство в България, което да има толкова много пари и средства и да прави толкова скапани, некачествени изработки на книгите си. Сякаш се връщам в миналия век. С тази отвратителна вестникарска хартия, която е под абсолютно всякакаква критика не може. Просто не може да си най-голямото издателство в една държава, да издаваш наистина прекрасни и супер продавани книги и да го правиш с такъв манталитет. Не може да издаваш мега бестселър като 5-тата „Песен за огън и лед“, пускайки я на пазара с покъртителна зелена, като изкарана от Пейнт, корица и с най-евтината възможна хартия.

Изказвам възмущението си защото точно на този панаир си купих именно от Бард една книга, която вече почти прочетох – „Момиче на пружина“. Страхотен роман, тотално осакатен, обаче, от издателството. 500 страници, грозно офромление, гадна хартия и всичко това на „страхотната“ цена от 17 лева. Пълен. Абсурд.

Истината е, че наистина много харесвам „Бард“. Чувал съм за ужасното им отношение към преводачите, но спрямо клиентите си са коретни – в сайта им има всеки месец много изгодни отстъпки и се издават много хубави книги. Обаче някак си е гадно да се правят с това качество.

Няма да подхващам темата за това как някои издателства мачкат преводачите, защото не съм лично запознат. От достоверни източници и познати съм чувал, обаче, че българските издателства буквално се гаврят с родните преводачи – ниски хонорари, пришпорвания, лоши условия, кратки крайни срокове. И после се чудим защо някои от преводите ни са на такова ниво.

Като изключим подобни, които за съжаление, никак не са малко, издателствата наистина не са виновни за цените на книгите. За да предлагаш качествено офромления, хартия и корица ти трябват повече пари. Да не говорим за разходите по превода. Нито пък за това колко малко печелят от една издадена книга, самите издатели, защото да продадеш 1000 бройки от един роман се смята за истинско постижение у нас. За безумните цени на книгите е виновна глупавата, алчна държавна политика.

Политика, която от години не е направила нищичко, за да насърчи младите хора да четат. Политика, която не само, че не прави нищо добро, ами и напротив – облага книгите с данък добавена стойност 20%. Едно от най-абсурдните и пародийни неща в нашата мизерна държавица. Единствена страна в Европа, освен Дания, която има такова ДДС на книгите – Франция – 5%; Чехия – 9%. В Полша ДДС-то е нулево, както в Англия, Ирландия и къде ли още не. Сравнете книгоиздаването на всяка една от тези страни с родното. И ще разберете за какво става въпрос.

Толкова алчни, оядени политици в другите страни и да искат не могат да се намерят. Толкова ли много ще изгуби държавата, ако махне ДДС-то на книгите? Толкова ли приходи има от книги, че България да не може да съществува бяз тях? Едва ли.

А помислете си само какво би било ако всички книги струваха с 20% по-евтино. Вместо 20, плащаме 16 лева. И това БЕЗ намаленията по панаири и в сайтовете на издателствата. Това означава, че ако нямаше ДДС, в някои случаи бихме могли да си вземем книги с 40% по-евтино, от колкото сега ги продават по книжарниците. Дали нямаше да са по-достъпни, по-продавани, по-популярни книгите у нас, ако държавата ни не водеше толкова глупава политика. Политика,  която, сякаш нарочно, възпира четенето. Как да отделиш по 20 лева няколко пъти в месеца, ако искаш да четеш редовно, когато парите едва ти стигат да свържеш двата края?

Мога да си приказвам още много, обаче вече се изморих. Не ме разбирайте по грешно. Не съм тръгнал да хейтя панаирът и българските издатели. И едното, и другото имат своите положителни и отрицателни черти. Надявам се, обаче, един ден положителните окончателно да надделеят. За да станат хората в тази държава с една идея по-четящи.

Във всички гореспоменати причини и още доста, които не съм обхванал, се крие опасността след време в България книги просто да спрат да се издават. Кажете ми, сериозно, какво би накарало един редовен читател да влезе в книжарницата и да си купи книга за 20 + лева? При положение, че в момента можеш да си вземеш от Amazon прекрасен четец за около 200 лева, да отвориш Читанка или, ако знаеш английски, някой чуждестранен сайт и да имаш безплатен, макар и пиратски, достъп до повече книги, от колкото можеш да прочетеш за 10 живота напред. Ето един проблем, който тепърва ще се задълбочава – масовото пиратство на книги у нас, заради все по-развиващите се електронни технологии.

И, казано честно, аз не виждам и една основателна причина, освен някои морални задръжки, която да спре масовия читател да започне с тази пагубна практика.

За бога родни книгоиздатели и политици, моля ви – дайте ни я.

Advertisements
Публикувано на Коментар, Литература. Запазване в отметки на връзката.

18 Responses to Панаирът на книгата, българските книгоиздатели и други абсурди – част 2

  1. Радо каза:

    Нали каза че пиратството било супер реклама – цяла статия писа. А сега изведнъж – ама то било голям проблем. Последно?

  2. Можете ли да ми помогнете да си продам книгата и то на смешната цена от 3 лв? Началото може да прочетете тук, както и да видите обложката: http://kronenberg.wetpaint.com/page/2011+%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%B8%D0%BD+-+%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D1%81%D0%B8+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8

  3. Tigermaster каза:

    Радо, пиратството на книги може и да е реклама и да не пречи, но това е по места, където хората не трябва да избират да четат ли или да ядат.
    А и ще го има в много по-малки размери, ако издателствата знаят какво правят. Най-малкото могат да ми дадат възможност да си купя читаво електронно издание на книгата, която искам. Трудно ми е да повярвам, че една платена онлайн-библиотека, подобна на Читанката, но с нови, добре оформени книги на разумни цени, не би имала успех. Най-малкото в Читанката е забранено качването на книги, издадени преди по-малко от две години, а и всичко, срещу чието качване се възроптае от праводържателите, бива свалено, па макар и на цената на доста неприятни думи от страна на Борислав Манолов и поддръжниците му.
    Ще е в по-малки размери и ако се сещат да преиздават старите, изчерпани, но търсени книги. Във форума на Шадоуданс го написах, кожодерите на „Славейков“ бяха поискали от майка ми 25 лева за окъсано издание на няма и двеста странички книжка само защото е популярна и трудно откриваема – става дума за „Донеси ми главата на принца“. Как да не я изпиратства човек? А това далеч не е единственият пример.

  4. Tigermaster каза:

    @Марио Кроненберг
    Не се обиждай, но намирам това да си рекламираш така нагло книгата в чужд блог за доста некрасиво.
    Дори и да се абстрахирам от това, обаче, началото, към което си дал линк, ти прави по-скоро лоша реклама. Имаш много сериозна нужда от редактор, а и от коректор. Още от самото заглавие… Пише се „Вси Светии“, а не „вси светии“… Сгрешеният пълен член и обърканите времена в първото изречение правят също много негативно впечатление. А такива грешки има и по-натам. Дразнят, много при това.

    Както и да е, успех, все пак.

  5. shannara каза:

    Много, много трагично е положението с цените/качеството на книгите, и ми е болка донякъде. Редовният потребител с достъп и до чужди пазари, отказва да се задоволява с по-скъп и по-нискокачествен продукт. Повечето редовни читатели говорещи друг език купуват книгите си в оригинал от няколко години насам. Със съпруга ми винаги сравняваме цените на оригинала и преводното издание и винаги е значително по-евтино да си поръчаме от чуждестранни сайтове. Като изключим някои колекционерски забежки, от две години насам пазаруваме книгите си на английски.
    Няма оправия според мен. Въпрос на държавна политика е да не се насърчават четенето и образованието.

  6. Радо каза:

    При положение че в областен град като габрово няма книжарница за какъв достъп говорим изобщо? Пингвините фалираха въпреки че месеци наред имаше промоции не за 20% а за пет пъти по-ниски цени. И пак няма читатели.

    • ALEX каза:

      Глупости! Пингвини фалираха по други причини. Разкараха си почти всички книжарници де що имаха, и в Търново, и в Стара Загора и т,н. Отделно дето в Габрово има книжарница на Booktrading, Хеликон, две на Златев, малката Том Първи и още някоя може би. Достъп до книги и желаещи да купуват има и ще продължава да има, да не говорим, че и много хора вече си поръчват онлайн книги…

  7. 1 каза:

    Те, точно заради хора дето пазаруват на английски“ бизнеса с книгите е заврян в кучи гъз. Вярно, че издателите сами са си виновни, но е вярно това, че читателят не помага особено а и държавата с безумните си ддс на книгите е дала и тя своя дан…

    • shannara каза:

      Да се вини потребител, че избира по-качественото и по-евтиното си е лицемерие. Всички го правим с храната, дрехите и каквото друго се сетиш. Не виждам, защо трябва да правим изключение за книгите. Може би точно този начин на мислене се отразява и в мисленето на държавниците ни. и затова ДДС-то е същото като за останалите стоки. Ролята на алтруистичен просветител не ми е присърце и не бих си купувала книги на български единствено за да насърча българското книгоиздаване. Правя го като насърчавам приятелите си да четат книги, които си струват и според мен биха им допаднали. И в 90% от случите подаряваме за рождените дни книги вместо нещо друго. И се подписвам с две ръце под всяка подписка за преференциално ДДС върху книжните издания.

      • ALEX каза:

        Напълно съм съгласен! Оформлението, хартията и качеството на самата книга имат значение, но далеч не са най-важното. И аз колекционирам книги, но за мен най-важно е какво пише в тях, а не как изглеждат, дали хартията им е вестникарска или корицата им е грозна. Все пак книгите са за четене, не за красота!

  8. 1 каза:

    Западните издания се превръщат във същите баници прочетени веднъж – ако са paperback а страниците им пожълтяват веднагически без значение дали са paperback или твърди корици. Случвало ми се е неведнъж. Следователно, това, че да си поръчваш на английски език е по-качество, е абсолютен мит. Единствено правя изключение за възможността преводача да е кръгъл дебил. Цената е различна просто защото държавата, както вече казах, даде своето в унищожаването на бизнеса у нас – безумно 20 % процентово ДДС, над което нито Първанката, Нито Ирландската пастирка ще наложат вето. Иначе, както казах и по други форуми – национална черта на българина да е вечно недоволен. Но защо? Нали крайният фентъзи фен и крайният интелектуалец са еднакво задоволени от пъстра издателска програма.

  9. Dante каза:

    Васко, изби с рибата с тоя пост. Не повярвах, че ти си това. Мега добре казано.

  10. 1 каза:

    Благодаря Митак. Аз също съм съгласен с огромен процент от, това което си посочил в материала си. За съжаление икономическата ситуация в България е такава. Читатели и издадени са поставени в catch 22.

  11. 1 каза:

    Когато си поръчвах една книга за сценаристи плюс още една на Джоузеф Кембълл, която не е издавана у нас чрез ebay/или амазон, не помня вече/ ме обрулиха жестоко със над 60 лева. То не бяха такса за кило, мито, такса за доставка, някакъв друга измислена такса. Книга на цена под 10 долара ми излезе към 30 лева а тази на Кембъл заради твърдите корици ми излезе 40. Така че, замислете наистина дали е чак такава далавера да поръчвате на английски.

    • shannara каза:

      Мито не би трябвало да са ти начислили – ставката е 0%.
      Никой не говори, че силно специализираните или стари издания са на далавера. И ние имахме такъв случай – след като държавата ни ожули с ДДС за трети том на Year’s Best SF от 1986 г. сумата наближи стотака. Беше болезнено.
      Но не съм съгласна, че се разпадат бързо. Ако е лакирана корица – само след един прочит гръбчето се начупва-да, но пък лепилото държи и нямам хвърчащи страници. Но ако корицата е ламинат, няма мърдане – имам книги, които и след пет прочита не са си личи да са четени. Изданието на Тор на „Кладенецът на възнесението“ примерно е направо уникално – близо 800 страни в джобен формат, супер леко, супер компактно. И след бая дълго разнасяне из раницата ми и един прочит, гръбчето не мръднало.
      bookdepository, както казва Пойнг

  12. Пойнг каза:

    Ако беше поръчал от bookdepository, нямаше да е така.

  13. marko каза:

    И аз спрях да купувам книги , по простата причина че няма смисъл да даваш за нещо което според мое лично мнение не струва толкова , какво имам предвид преди 5 даже 8 години някъде имаше книги за 5 до 7 лева , фентъзи книги аз такива чета и Стивън Кинг главно него, а сега в нито една книжарница не можеш да намериш книга под 12 лева и даже и толкова трудно и за толкова да намериш….. Пътят на кралете – което много исках да си взема я свалих , продаваха първа и втора част за 35 или 38 лева в комплект с кожена подварзия , това ми се стори изключително глупаво , аз не си купувам кожена подварзия , а книга за четене , а самите листи на книгите не бяха супер качество , безмислено е да си давам парите в нещо което знам и съм убеден че не струва близо 40 лева може би 20 или 25 може би… И във всичко е така когато видиш че стоката не е в цената на която се продава се отказваш да я купуваш , а когато можеш да я намериш безплатно защо да хвърляш пари за нещо което и на половина това което е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s