Момиче на пружина – Паоло Бачигалупи

В моненти като този си напомням, че понякога награди като „Хюго“, „Небюла“ и „Локуст“ не се раздават без причина. Защото „Момиче на пружина“ ги е обрала всичките. Барабар с още няколко подобни. А, скъпи читатели, „Момиче на пружина“ е една наистина, наистина прекрасна книга.

Действието се развива в почти постапокалиптичен свят. Свършило е времето на неограничените възможности, на петролните войни, на прекомерната, ненужна консумация, на лесния живот, изпълнен с автомобили и безброй улесняващи ежедневието технологии. Човечеството е изправено на една крачка от пропаста и аха, аха да се катурне. Въпреки това шанс за ново развитие има. Но този път ще е трудно. Много по-трудно.

Паоло Бачигалупи вдъхва живот на един свят толкова по-различен от всичко друго досега, колкото и е различно  у нас името му. Свят, в който ресурсите на планетата са почти изчерпани, в който го няма изобилието от храни, защото много от животните, растенията и хората  са почти унищожени от изкуствено създадени чуми. В този свят най-големите врагове са мехурчестата ръжда и сибискозата, излезли от контрол генномодифицирани болести, заличили почти всичко, което е дишало на Земята. Вируси, които е трябвало да морят всичко, създадено от природата, за да могат генетичните компании, новите петролни корпорации, да продават своите изкуствени, подобрени растения, чиито семена са стерилни, за да могат да се купуват всяка година. Но кой би предположил, че вирусът ще мутира и ще заразява дори новите продукти? Кой би предположил, че дори хората могат да се разболят и умират за часове от него?

Действието се развива години след това. Време, в което човечеството бавно започва да стъпва на краката си. Болестите все още върлуват, но генетични компании всяка година пускат подобрени версии на своите семена, които издържат на чумите. Докато самите чуми не се развият и не се научат да убиват новите растения. И така до безкрай. В този свят най-ценното е храната. Вече ги няма „неограничените“ природни ресурси. Единственият масов начин за получаване на енергия, която да захранва примитивната технология на хората са специални пружини, които чрез специална технология се нагнетяват и  използват като двигатели и какво ли още не. Калорийни компании господстват над целия свят и определят какво, къде и как ще се случва.
Почти навсякъде. Но не и в Тайланд. Една от малкото държави обявила своята независимост. Страна, успяваща сама да се развива и отглежда своите култури, благодарение на най-голямото съкровище на този свят –  семенна банка, в която се съхраняват семена и ДНК кодове на отдавна изчезнали плодове, зеленчуци и житни кулури. Растения, тепърва предстоящи да бъдат съживени и подобрени от генехакерите.

Сюжетът се развива в Банкок, борещата се с окена и заплашена от наводнение, столица на Тайланд. Там един Тигър и неговата помощничка, един таен агент на огромна калорийна компания и един стар китаец ще преследват своите кроежи. Всеки с различна цел, с различна мотивация и различна история.

А с тях ще бъде и едно Момиче на пружина. Защото освен да се правят на богове с природата, хората са се научили да си играят и на богове със самите себе си. Генехакери са създали най-перфектните същества – Новите хора. Хората на пружина. Генномодифицирани и създадени в епруветка, те са по-добри във всеки един аспект – по-бързи, по-умни, по-способни, по-приспособими. С две изключения. Имат в себе си гени на лабрадор, което ги кара да се подчиняват безприкословно на всяка човешка команда, и са стерилни.

Именно такава е и пружинката Емико. Перфектната жена, създадена от японските гении. Прототипът на съвременната гейша. Красива, надарена, знаеща много езици, перфектната секретарка, приятелка и компаньонка.

Всичко това е само мъничка част от цялата пъстрота, оригиналност и екзотичност, която представлява „Момиче на пружина“.

Авторът ни потапя в неповторим свят, който много рядко може да срещнете в друга книга, освен в Шогун. А какво остава за фантастична такава. Потапяни в дебрите на Азия. Една по-различна култура, един по-различен бит  с едни по-различни хора. Но едно си остава същото. Черта, която присъства във всички човешки раси, независимо от цвета на кожата. Алчността. Борбата за власт и пари. Защото дори в този почти унищожен, мрачен и брутален свят, хората продължават да се борят за надмощие. И именно на тази ужасяваща война ставаме свидетели ние. Но този път е много по-интересно и оригинално.

„Момиче на пружна“ е страхотна фантастика заради много неща. Но най-вече заради своя свят. Стиймпънк и постапокалиптична атмосфера. Огромни генномодифицирани слонове, причудливи фабрики, хитро измислени машини и живият, интересен  град на боговете – Банкок. С всички свои чудатости – от красивите храмове на Буда до красивите травести, по нищо неразличими от истинските жени. Азиатската атмосфера и чувството за сблъсък с различна цивилизация ще ви преследват във всяка една страница от книгата. Персонажите, всеки един напълно различен, ще ви помагат да изживеете приключение, което малко други книги могат да предложат.

В книгата се случват много неща – политически интриги и обрати, убийства и заговори. Има дори няколко
запомнящи се екшън моменти  и масивни битки, които да приковават интереса на читателя. Но не това е основното в романа. Тук най-важното е мрачният и гаден свят, в който са принудени да живеят нашите герои.

Авторът подхожда с изключителна описателност и същевременно разкрива бавно сетинга. „Момиче на пружина“ е интелигентна, дори сложна, книга. Тук нищичко не е обяснено. Пало не се спира да ни разказва какво, защо, как се е случило. Той просто представя света и историята си, които разгръща малко по малко, с всяка изминала страница пред погледа на читателя. Вие сами трябва да сглобите цялостната картина и сами трябва да пресъздадете в главата си причудливия Банкок.

Недостатъците  на романа са два. Първо, авторът през цялото време до такава степен се захласва да разкрива своя свят, че по някое време забравя за действието. Което, неизбежно води до тотален ръш накрая. Всичко свършва доста прибързано, което остава леко горчив привкус след финалните страници. Първият минус, обаче, се появява единствено заради втория. Тази книга трябваше да бъде ПОНЕ 2 пъти по-дълга. Такъв оригинален свят с такова мащабно действие заслужават много по-голям обем.

И въпреки това „Момиче на пружина“ е една поти перфектна книга. Роман,  в който, в рамките на едва 500 страници, са описани толкова много актуални проблеми, че дори не мога да ги изредя. На първо място, разбира се, екологията и уникалното  човешко качество да не оценяваме това, което имаме. Да консумираме прекомерно, да рушим и горим. „Момиче на пружина“ ни разказва какво би станало ако не започнем най-сетне да се грижим за природата, да пестим нейните ресурси, да мислим и за бъдещите поколения. Не на последно място седи и намекът на автора, че напоследък все по-често започваме да си играем на богове. А какво би станало, ако един ден създадем същества, които са по-добри, по-човечни от самите нас? Как бихме се чувствали? А как биха се чувствали те?

Отговорът на този и много други въпроси не търсете в „Момиче на пружина“. Потърсете в себе си. Но след като сте прочели тази книга.

Оценка: 9/10

Advertisements
Публикувано на Литература. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Момиче на пружина – Паоло Бачигалупи

  1. Chivas каза:

    Купих си я от панаира на книгата. Нямам търпение да свършат пустите изпити и да я подхвана. След това ревю интересът ми е още по-силен!

  2. Pingback: Паоло Бачигалупи: Момиче на пружина | Приумици

  3. Pingback: Под Моста"Момиче на пружина" – Паоло Бачигалупи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s