Моите впечатления от ХХХI Софийски международен панаир на книгата

PANAIRНяма да се впускам в подробно описание на Зимния панаир, както направих за Пролетния. Но няма и как да мина без да ви разкажа какви са впечатленията ми от най-голямото книжно събитие на годината и, разбира се, да се изфукам с новите си придобивки.

Като цяло тазгодишният панаир ми хареса доста и със сигурност беше по-добър от миналия. Тъй като всеки ден писах текстове за АзЧета за това какво ни очаква през деня, бях доста впечатлен от десетки организирани мероприятия. Официалната държава гост изби рибата със сериозност и унгарците сякаш бяха довели де що известен автор имат. Да не говорим за това, че всяка вечер бяха подготвили я театрална постановка, я свои народни танци, я някой концерт. Издателствата също се бяха постарали и, общо-взето, бяха организирали срещи с почти всички известни имена на съвременната родна литература, представяния на нови книги и много други.

Както винаги най-много ми хареса възможността да разговарям с любимите си издателства, които масово бяха сложили зад щандовете си любезни и готини хора, отворени за разговори и приемащи съвети от читателите. Не се спрях на абсолютно всеки щанд, но приятно впечатление ми направиха Ciela, Изток-Запад, Жанет 45, Бард и, разбира се, хората, които най-много се бяха постарали – ArtLine и MBG Books. Естествено, това е малка част от симпатягите на панаира, но нямам намерение да изреждам всички, нечулите името си да не се обиждат. Приятно ме изненадаха и малкото издателство Пергамент, които бяха толкова готини, че ме накараха да си купя книга, която нямах намерение да вземем точно сега (и не съжалявам). Харесва ми отношението им към книгите и искам да ги толерирам, защото не са сред „големите” играчи на нашия пазар. Ако се чудите за какво говоря ще дам пример, че те направиха три издания на страхотния роман „Пътят”. Едно семпло черно, второ филмово, но все пак с цел реклама и по-добри продажби и сега, понеже искат да направят цяла поредица на Кормак Маккарти, преиздадоха и двете му излезли у нас книги със страхотни семпли и „класически” корици. На това му казвам уважение към книгите и феновете.

MGB

Точно обратното впечатление ми направиха и за мен най-големите смотаняци (първоначално тука имаше една доста нецензурирана думичка, но реших да не прекалявам) на Панаира – издателство „Прозорец”. Една от основните причини да пиша този текст е да имам възможността да нахейтя тези хора. Все имаше щандове с езотерика и други глупости, които ме подразниха, но като „Прозорец” никой не успя. Имах намерение да купя две книги от техния щанд. Първата, разбира се, „Облакът атлас”, а другата – втората част от „Името на вятъра”. Отидох до щанда им и трябваше да чакам няколко минути, за да погледнат към мен и да спрат да си говорят един с друг. Купувайки веднага „Облакът атлас” ми показаха, че не могат да смятат и вместо 30% ми направиха 20% отстъпка. Казах си, че няма да издребнявам за едно левче и реално не ми пука за няколко стотинки повече, но все пак се подразних. След това, съвсем любезно, ги попитах дали случайно мислят да преиздават „Облакът атлас” с нормална, не филмова корица. Мъжът и жената зад щанда, супер стъписано, се погледнаха, започнаха да мърморят нещо под носа си, намръщиха се и страшно нагло и злобно ми отговориха, перифразирам „Ами да, ние ще преиздаваме книгата, заради големия интерес, но ще бъде със СЪЩАТА корица” и продължиха да коментират въпроса ми по между си, все едно съм ги напсувал до девето коляно. Ами не, не това е правилното отношение и към феновете, и към книгите. Защото ако не се вслушваш в мнението на читателите си, които МАСОВО се дразнят на безумната евтина корица, ако не можеш да смяташ и си седиш на столчето намръщен и нацупен, то нищо няма да постигнеш. На фона на всички готини хора наоколо от „Прозорец” направиха отвратително впечатление. Разбира се, тръгнах си и си спестих 20-те лева, които със сигурност щях да дам за „Името на вятъра”. Прочее, не съм единственият.

FASFASFASFSAFAS

 Ще кажа, че тазгодишният панаир реално беше мащабен и хубав. Някои издателства се бяха постарали да направят щандовете си наистина атрактивно място и да сложат зад тях хора, които да те накарат да си купиш книга. Разбира се, за да стане наистина качествен панаир организаторите имат още много пасти да ядат. Всички издателствата трябва да се научат, че колкото по-добре и оригинално изглеждат щандовете им, толкова повече клиенти ще привлекат, а самото разположение на „сергиите” трябва да е много по-логично и лесно за намиране. Защото с разположение на няколко етажа и полуетажа лутането из Панаира и трудното намиране на някои издателства е гарантирано. Въобще няма да обсъждам и абсолютното безумие за съвместното съществуване на чалга концерти и ходещи микроби със книжно събитие и четящи хора на което станах свидетел във вторник. Друго, което ме издразни до небесата са нахалните „Хеликон”, които крадат много клиенти на издателствата и продават книги, които на няколко метра се намират на по-добри цени. Нямат никаква място на това събитие и най-малко на най-централното и посещавано място. Като цяло обаче, мероприятието тръгва в добра посока и с малко късмет след 10 години може да видим нещо от европейска класа. Но едва ли след по-малко.

А ето и какво си напазарувах аз и какви са очакванията ми  за книгите:

DSC_0254

Облакът атлас” – филмът ми хареса много, но направих грешката да гледам първо него. Мисля, че книгата ще ме отвее и ще ми хареса значително повече, защото в главата ми останаха много въпроси, чиито отговори се надявам да намеря тук.

Междусвят” на Геймън – тук очакванията ми не са високи и се подготвям психически, че това е детска книга, която е писана за сценарии. Но въпреки това, с ръка на сърцето, аз съм Геймън фенбойче и само ми дайте нещо негово, за да го излапам набързо.

Възвишение” – чувал съм страшно добри отзиви и от прочетените откъси ми се сториха много интересно. Първият ми сблъсък с автора и „Захвърлен в природата” не мина много успешно, но ще му дам нов шанс.

Аз съм пратеникът” – книгата на един от любимите ми млади автори – Маркъс Зюсък, писател на невероятната „Крадецът на книги”. Вече я прочетох и много ми хареса, очаквайте ревю тези дни.

Сега благодарско на блогъра Христо Блажев, който толерира другите книжни блогъри и ми даде без пари следващите две книги, за да им напиша ревюта.

Вампирът Лестат” – очаквам книгата да  ми хареса много, защото си падам по добрите стари badass вампири, а филмът „Интервю с вампир”, заедно с анимето „Хелсинг”, е едно от любимите ми неща в жанра.

Марина” – тука очакванията ми са да се разбия от кеф, защото Сафон е автор на една от книгите в личната ми топ 5 класация. Ще си я запазя за по-късно, обаче.

Имаше адски много други книги, които исках да си купя, но за съжаление парите свършиха. Но съм доволен. Само се надявам ръчичките ми скоро да докопат „Нов патрул” и „Часът на чудовището”.

Advertisements
Публикувано на Коментар. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Моите впечатления от ХХХI Софийски международен панаир на книгата

  1. Alexander Krastev каза:

    Бе, Новият ти патрул май те чака при мен 🙂

    • Dante каза:

      ОПААААААААААААААААААААА, ЙЕЕЕЕЕЕЕС!
      Добре че не ми стигнаха парите да си го купя :D:D:D:D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s