Хобит: Неочаквано пътешествие – първият ми по-сериозен опит за филмово ревю

          Преди известно време си разглеждах блога и забелязах, че при създаването му съм сложил секция „Кино”. Раздел толкова пуст, че чак да се зачудиш какво въобще прави там. Съответно се зачудих дали да се престраша и да променя нещата, списвайки от време на време някой и друг филмов материал. Все пак 2013г. се очертава като интересна филмова година и си казах – защо не? Премиерата на „Хобит” ми се стори достатъчно значимо събитие, за да поставя началото на тази традиция.

            Преди да започнем обачe бих искал да кажа няколко думи, които ще важат за долния материал а и за всички други оттук насетне в секция „Кино”: не очаквайте професионализъм. Аз съм човек със сравнително богата филмова култура, но съм много далеч от понятието „разбирач”. На практика съм един напълно средностатистически зрител. Толкова средностатистически, че останах сравнително доволен от „Прометей”, харесах „Черният рицар: Възраждане”, а пък „Хобит: Неочаквано пътешествие” направо ме отвя. Не разбирам от монтаж, филмови похвати или режисьорски техники. Всичко, което ще четете от мен в тази секция, е чисто и просто едно зрителско мнение, резултат от това как аз съм видял и почувствал лентата. А понеже нямам и почти никакъв опит в писането на филмови материали,приемам съвети и критики. Пък дори и да не са чак толкова градивни.HOBIT1Един факт, който никой не може да оспори е, че “Хобит” е кино събитието на годината. И тук не си говорим дори за качествата на лентата. Това е филм толкова мащабен като продукция, бюджет, реклама и  толкова очакван, че още преди да излезе, беше ясно, че няма да има конкуренция в тези отношения. След великолепната трилогия „Властелинът на пръстените”, която за мнозина е най-добре адаптираната фентъзи история в киното (спечелила милиони почитатели, почти 3 милиарда долара приходи и 17 Оскара), очакванията за „Хобит” бяха неимоверно високи. За съжаление „Хобит: Неочаквано пътешествие” не се оказа точно това, което много хора искаха да бъде.

Аз със сигурност не съм от разочарованите, но мога да ги разбера. Първоизточникът на филма – книгата „Хобит”, е една наивна детска книга в 300 страници. Противно на очакванията Питър Джаксън не се е поддал на изкушението да си остави ръцете и е следвал почти дословно оригиналния текст. Трябва да се признае, че три филма по 3 часа за такъв обем е леко пресилено най-вече предвид това, че и „Властелина” беше с такава дължина, но адаптиран от многократно повече текст. И това се отразява – филмът е една фентъзи приказка, изпълнена с много deus ex machina моменти, без кървища и брутализми (във филма има няколко обезглавявания… бел.ред), наивна, клиширана, че и доста дълга. Но за сметка на това е такава фентъзи приказка, която те връща в детството, кара те многократно да изтръпваш от епика, разсмива те, а след излизане от кино салона осъзнаваш, че си с бодро вдигната глава и си подсвирваш главната музикална тема.

Прологът започва директно с чиста епика  и ни хвърля в миналото, когато могъщият дракон Смог унищожава и завзема кралството на джуджетата, наречено Еребор. Един цял народ бива изпратен в изгнание, останал без дома, който е градил с векове. Години по-късно джуджешкият принц Торин повежда дружина от 12 джуджета, един магьосник и един хобит, за да върне земите на своите предци, а с тях и несметните богатства на джуджешката раса. И така приключението започва по-скоро като повод, отколкото като причина, за да може Питър Джаксън да ни разходи 3 часа из Средната земя и да ни срещне с елфи, магьосници, орки, гоблини и какво ли още не.hobit2Като че ли историята е най-големият проблем на хората, които не са харесали филма. Защото макар и крайно неуместни, сравненията с „Властелинът на пръстените” са абсолютно неизбежни. И това е основната грешка на мнозинството, което като че ли отива да види четвърта част на „Властелина”. Но филмът „Хобит” няма нищо общо ( или по-добре– „има малко общо”?А според мен има безкрайно много общо- едни и същи режисьор, сценаристи, екип актьори, екип ефекти и гримове… :D. Бел ред)(  Е, айде сега, хората ми разбраха мисълта! Бел. Dante)) . Докато първата трилогия e епична история, разказваща конфликт, в който е замесена цялата Средна земя и всички нейни обитатели, тук просто 13 симпатични джуджета се опитват да си върнат загубеното. Ако във „Властелина” имахме най-разнообразни герои и титанични сблъсъци между многохилядни армии, тук имаме 13 симпатични джуджета, един хобит и един магосьосник и съответно сблъсък между тези 13 симпатични джуджета, хобит и магьосник срещу паплач гоблини. Тук дори ставаме свидетели на един вдетинен и жизнерадостен Гандалф. Много са важни очакванията, с които ще отидете да гледате този филм. Защото каквото и да си говорим, „Хобит” е класи под „Властелина”. Той няма базата да бъде над  него. Но отидете ли с мисълта, че ще гледате нещо доста по-различно, едва ли ще останете разочаровани.

Друг евентуален минус е прекомерната продължителност на лентата. И това донякъде е разбираем упрек, защото разделянето на три части си остава неоправдано и абсурдно. Но все пак- 3 (общо 9) часа в Средна земя – кой ти ги дава? Аз лично не само, че не почувствах нито секунда скука по време на цялата прожекция, а дори исках още след това. Нещо, което хората с мен също усетиха по този начин. Да, филмът може да е твърде дълъг и на моменти лишен от действие, но въпреки това едва ли ще ви стане скучно – особено, ако сте фенове на Толкиновата вселена.HOBIT3Безспорно най-мудният сегмент е началото, където ставаме свидетели на една хобитска идилия и представянето на 13-те джуджетa. Време, в което наистина не се случва абсолютно нищо, но въпреки това зрителят се чувства толкова уютно, че му се иска да заживее в една тясна хобитска дупка, нейде из Графството. След това обаче джуджетата изпяват Misty Mountains и всичко се променя. Темпото на филмът се засилва, идва екшънът, епичните моменти и невероятните пейзажи от Нова Зенландия. А когато си говорим за епика, то Питър Джаксън знае как стават нещата. На няколко пъти ми се случи да изтръпна и потреперя от кеф на чисто властелински моменти.  Макар и дълъг, „Хобит” в никакъв случай не е муден. Битки и преследвания не липсват, а моменти като сблъсъка между скалните гиганти доставят много.

Не знам има ли нужда да коментирам музиката, защото все пак си говорим за Хауърд Шор-  човекът, отговорен за музиката на „Властелинът на пръстените” (ах, сравненията… бел.ред)(млъкни бе, нали казах, че те са неизбежни :Д бел.Dante)). Надали някой би казал лоша дума за саундрака на „Хобит”. Музиката е епична, емоционална, докосваща и невероятно пасваща на случващото се. Дори понякога имам чувството, че не Хауърд Шор е композирал по мотиви от филма, а Питър Джаксън е снимал по музиката на Хауърд Шор. Самият факт, че по целия път обратно всички от компанията не можехме да спрем да си тананикаме основната тема, е достатъчно красноречив.HOBIT5Визуално филмът е истински шедьовър и пир за очите. Не се наемам да коментирам новата 48 FPS технология, защото много хора обърнаха ревютата и разговорите си за лентата на чисто техническа дискусия, което много дразни. Масово зрителите се оплакват и дори забелязах тенденцията, че тези, които са гледали Хобит на 48 кадъра, са останали чувствително по-недоволни от филма. Аз го гледах на нормално 3D с 24 кадъра и дори насила не мога да кажа лоша думичка. Величествените гледки от Средната земя и страхотните декори на различни сгради и постройки са толкова разкошни че трудно можеш да повярваш, че не са истински (наистина не са- зелени екрани са 😀 бел.ред ). А има моменти като полета на орлите, които просто спират дъха. Най-много ми хареса цялата сцена в Еребор, която просто е върхът на визуалните ефекти и декори. Честно казано бях притеснен, когато разбрах, че във филмът ще използват повече CGI, от колкото са искали, защото им е изгорял складът с миниатюри. Е, останах повече от приятно изненадан. Ефектите са зашеметяващи и дори различни от тези в миналата трилогия – в някакъв случай не стоят изкуствено или зле.

Дори най-големите противници на „Хобит” не отричат великолепният каст на лентата. Мартин Фрийман е разкошен в ролята си на Билбо Бегинс и напълно разбирам решението на Питър Джаксън да спре филма с 2 месеца само и само той да участва . Харесвам този човек още от изпълнението му сериала (на BBC) “Шерлок”. Той има едно толкова харизматично и добросърдечно излъчване, че е чак нетипично за холивудски актьор. Едва ли има по-перфектен от него за тази роля, а хъсът, с който играе, прави Билбо в пъти по-симпатичен хобит от Фродо или който и да е друг хобит от „Властелина”. Торин е страхотен и леко го раздава Арагорн, но това не пречи, защото във всеки подобен филм трябва да си има някой badass – не става само с дебилни джуджета. Малко разочароващи бяха изпълненията на Гандалф (Иън МакКелън),  Елронд (Хюго Уийвинг)и Саруман (Кристофър Лий). Макар и тримата да са огромни актьори и икони във фентъзито и фантастиката, самите им персонажи са някак изчерпани. Все пак видяхме много актьорска игра и развитие от тях в миналата трилогия, макар Саруман и Елронд да ги нямаше в „Завръщането на краля”.Това нямаше да е така, ако бяхме гледали първо „Хобит”разбира се, но уви нещата не седят така. Изключение за мен прави Кейт Бланшет, която е просто великолепна, но тук няма нужда от коментар.THE HOBBIT: AN UNEXPECTED JOURNEYБезспорно най-страхотната актьорска игра, а и може би и сцена във филма, беше срещата между Ам-гъл и Билбо Бегинс. Макар също да видяхме много от Ам-Гъл във Властелина, тук той е много по-страшен и различен, все още не разделил се с пръстена. Играта на гатанки и диалогът между Билбо и него бяха просто гениални. Цялата сцена гъмжи от емоции и напрежение, а шизофренията на Анди Съркис (човекът си е жив и здрав, Ам-Гъл е по-проблемен… бел.ред) е още по-добре изиграна и изразена дори от  тази във „Властелина”. Някои хора отново мрънкат, че Билбо взима пръстена много лесно, но самият  Толкин е казал, че не притежателят избира да носи Пръстена, а Пръстена избира притежателя си.

Тринайсетте джуджета пък са страшни симпатяги и приятелката ми не спря да повтаря какви „сладури” са през цялата прожекция. Казано честно, никога не съм очаквал най-противната ми фентъзи раса да ми стане толкова приятна и интересна. Джуджетата до един са живи, различни и напълно откачени образи, които доставят много приятни емоции. Да, вярно, не видяхме всички в пълния им потенциал и доста от тях останаха на заден план, но все пак ни очакват още два филма, а Джаксън е известен с прецизността си към детайлите, така че не вярвам да има пренебрегнати. Като казахме детайли: филмът като нищо ще спечели „Оскар” за грим и костюми. Броните, дрехите, оръжията – отново на всичко е обърнато огромно внимание. Голяма част от брадите на джуджетата са стрували по 10 000 долара всяка. Може да ви се струва издребняване, но именно мъничките неща и любовта към всеки детайл направиха „Властелина”  толкова страхотен филм.
За съжаление, макар и страхотен филм, „Хобит” не е шедьовър. Освен гореспоменатите евентуални минуси, които мен не ме подразниха, лентата страда от някои откровени абсурди и глупави режисьорски и сценарни решения. Безспорно най-големият тъпизъм във филма беше нелогичната и никак не на място история с Радагаст Кафявия. Гнусен пич, който „прекалява с гъбите” и зайците му (зайци, копеле…), които надбягаха вълците – айде не. Иска ми се да се направя, че тези сцени не съществуват. Друго, което не ми допадна, е рандъм орка Азог, който никак не ми се вписва като големия лошко, но съм готов да простя всичко, заради белия му вълк и сцената. Също така останах леко разочарован от  Ломидол, който при цялата си великолепност не ни предложи абсолютно нищо ново или различно от „Властелина”. Друго, което ме подразни, е липсата на кръв, черва или каквото и да е било друго видимо насилие по време на масовите битки.CA.1230.the.hobbit.unexpected.Всичко гореспоменато обаче са бели кахъри. „Хобит: Неочаквано пътешествие” е страхотен филм, който въпреки очевидните си недостатъци, ме изкара треперещ от киното. Да, не е най-великото режисьорко и техническо нещо правено някога, но много малко филми през последната година предизвикаха у мен толкова емоция. Има много хора, които не харесаха „Хобит:  Неочаквано пътешествие” и ги разбирам, но и донякъде съжалявам. За да отидеш на „Хобит” и да ти хареса, трябва или да си средностатистически зрител и да не ти пука много от кино, или да се подготвиш много добре психически. Защото „Хобит” е всичко друго, но не и „Властелинът на пръстените”. Той е преди всичко една приказка, която може да се хареса на възрастни, които не са загубили детското в себе си. И е за хора, които искат да си припомнят какво е да си 12-годишен и да се радваш на плоски, но добре направени визуално сцени, на моменти, в които всичко се оправя като на магия; да се радваш на епични битки, на надъхваща музика и на спиращи дъха гледки. В „Хобит” я няма онази обреченост, сериозност и дълбочина от „Властелинът на пръстените”. Новият филм е по-весел и забавен, много по-лесно асимилируем. Имаме нелоша смесица между епичност и хумор, който придава на лентата съвсем различна атмосфера- много по-пъстра, шарена и неангажираща. Да, „Хобит” не те кара после да обсъждаш с приятели какъв шедьовър си гледал и не те смазва психически, но те надъхва и те кара да се чувстваш добре. A нима понякога нямаме нужда точно от това?

Оценка: 8.5/10
П.П
Специални благодарности на г-н Начев от Operationkino
, който, макар с коренно различно ревю и мнение, си поигра доста време, за да ми даде основни съвети за това как се пише един филмов текст, а после ми прегледа и редактира целия материал. А имаше доста за оправяне. Ще го черпя бира. : )

Advertisements
Публикувано на Кино. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Хобит: Неочаквано пътешествие – първият ми по-сериозен опит за филмово ревю

  1. MCFOXXX каза:

    Добро ревю и хубава оценка на филма си сложил 🙂 На мен ми хареса също толкова, че и повече. Очаквам още твои рецензии за филми 😉

    • Dante каза:

      Благодаря за мнението. Всъщност хората проявиха голям интерес към това ревю (сравнително), а не очаквах. Ще гледам и за напред да пиша за филмите, които си заслужават 🙂

  2. Rado каза:

    Премиерата на най-очаквания филм за всички времена отмина. По принцип не съм алчен човек , но в случая искам вече да е дошло лятото на 2014-та, да се излегна удобно на дивана в хобитовата си дупка и да си пусна цялата трилогия „Хобит” на домашното кино, закупена в Blue- Ray формат , отпивайки глътка ейл и пушейки „Дългодолски пушилист” от дългата си глинена лула, пращайки кълбенца дим към Хълма…….
    За съжаление-тази идилия ще бъде отложена за изестен период от време , а аз ще се опитам да дам лек отпор на всичките блогъри, филмови критици, знайни и незнайни фенове на Толкин и хора, задаващи въпроси от типа:”Защо не видях Орландо Блуум в този крайно смущаващ филм, който беше спряган за предистория на „Властелина на Пръстените”.Така…Настанете се удобно, налейте си по нещо и се забавлявайте.Това е мнение на един скромен човек, израстнал с едно невероятно литературно произведение.

    10 причини , поради които „Хобит „ не е по-лош от „Властелинът на пръстените”-шизоиден преход , касаещ книги и филми.

    1. В „Хобит” получавате цели 13 джуджета като основни герои, вместо един единствен Гимли във „Властелинът”.В добавка имате цяла джуджешка армия, защитаваща Еребор, построена в страховит „хирд”, имате джуджета миньори ( на заем от феновете на Шалке 04)- с две думи –джуджетата са навсякъде.Няма място за сравнение, дори само Глоин изглежда по-джудже от синковеца си епизодик Гимли….
    2. Смог срещу…..нищо. Какво е едно епично фентъзи без дракон. Митология без дракон…Приказно наследство без дракон, ламя, змей….И то какъв….Без коментар….
    3. Билбо срещу Фродо.Тук нещата са пределно ясни. Веселяк, биткаджия, рисков играч, смелчага и на всичко отгоре крайно симпатичен актьор, срещу едно крайно посредствено пуберче, антипатичен и вечно почти разплакан книжен герой, който без помощ отвън е кръгла нула. Колкото от Илайджа стана футболен хулиган, токова се получи и хобит.Тук нокаутът е още в първи рунд…
    4. Липсата на крайно отегчителна любовна история носи невероятно плюсове на „Хобит”.Както на екрана, така и измежду кориците.Още повече , че всички генетични експерименти , родени от гения на Толкин са обречени на неуспех. Междувидовата хибридизация не е силна част на героите му….Спомняте си навярно каква беше съдбата на Берен и Лутиен, да не говорим за вътревидовите заигравики в стил „Хурин”……
    5. Елфите са далеч по-малко , поне в началото на филмовата версия на „Хобит”.Започнах да изпитвам омраза към тази раса, зародена от „красотите” в екранизацията на Властелина. Етиолати с празни физиономии, провокиращи единствено желание да ги подкараш наред с двуострата джуджешка бойна кирка.После защо не се обичали с децата на Дурин…..Тях и самия Елуватар би ги намразил,ако ги види на какви гевреци приличат във филма…Няма нужда да говорим за простотиите на най-набедения от рода им-Феанор (леко се отнесох, той беше персонаж от други книжки)…
    6. Ам-Гъл….Той е есенцията в двете истории. Защо обаче аз заобичах този шизофреник както си му е реда? Актьорска игра, гатанки, мимики , жестове-всичко беше изпълнено както си лежи в съзнанието ми отпреди 30-ет години.Онова аморфно същество от „Властелина” –освен да го ожалиш- и сопола си няма да хвърлиш върху него….
    7. Легендарните битки.Тук нещата са по-скоро на кантар, макар че никога не бих заменил опита за връщането на Мория и битката на Петте Армии с Пеленор…В „Хобит” получавате вкарани неща , за които винаги сте мечтали да видите на екран: Азог и баталията , известна като „Битката за Азанулбизар”( последното е на джуджешки).Очаквайте Болг…И Беорн, и Даин….И не забравяйте Смог….Тук тушът ще е в стил „Центур ала Армен Назарян срещу нищо неподозиращ кореец”
    8. Минас Тирит срещу Еребор….Каменно село с една изъхнала фиданка срещу цялото величие на джуджешката раса, представена по един уникален и красив начин.Без коментар. Ела да живееш в Търново, след като си напуснал Горна Оряховица.1 към 1.
    9. Допълнителни герои.Какво имаме във „Властелина”?Едно нищо, даже липси от рода на Том Бомбадил, за който половината хора опищяха Света….Какво имаме в Хобит……Две имена и спирам до тук.Единият не трябва да е жив от около 150 години, а другия въобще не се споменава в произведението (бонус за позналите).И какво от това? Не ви ли харесва този интересен поглед върху цялата история…Какво ли още може да очакваме….
    10. Книга срещу книга.Тук вече е въпрос на вкус-дали ще избереш дълга , протяжна и описателна история или мощен приказен джуджешки екшън, който е в състояние да те кара да искаш още, и още….За огромно съжаление-това „още„ е възможно само на кино. Да е жив и здрав Питър Джаскън….

    Тук някъде резюмето завършва. Нямам намерение да си налагам мнението, нито претендирам за нещо. Бъдете живи и здрави, както и всички от „Коляното на Дурин”
    BARUKH KHAZAD, KHAZAD AI MENU !!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s