Чете ли българинът?

Не обичам общи приказки, затова и избягвам да пиша такива тук. Но тъй като не съм поствал от доста време поради факта, че напоследък имам наистина много ангажименти и чета една книга от вече един месец, реших да направя изключение. Долната статия е писана за университета ми, но мисля, че не е лоша и за тук. Не казвам нищо ново и не откривам Америка, но на който му е интересно да чете.

BOOKART1

В съвременното българско общество витае едно твърдение – това, че не четем. Непрекъснато слушаме заучени изказвания от медиите, от познати и от къде ли още не. Ежедневно  чуваме някой да каже израз от сорта на „ех, то съвременното поколение не чете!”, „книгоиздаването ни никога не е било по-зле!”, „съвсем скоро електронните книги съвсем ще убият доброто, старо четене”, „нямаме просветители, нямаме хора, които да разпространяват четенето!”. Тези и още много други. И най-странното е, че обикновено тези думи идват точно от онези хора, които в най-добрият случай могат да се нарекат посредствени читатели, а в най-лошият- последното, което са прочели е „Под игото” и то само защото го е имало в конспекта за матурата. Но как седят всъщност нещата?
Безспорен факт е, че хората, които четат активно са малцинство. Едва ли някой би тръгнал да твърди обратното. Но много често забравяме, че за да може един човек да чете, той е зависим от твърде много фактори. Всички се сещаме за пирамидата на потребностите на Маслоу . За да четем, тоест, за да се учим и самоусъвършенстваме духовно, трябва да сме напълно физиологически осигурени, да сме сигурни, обезпечени, да усещаме принадлежността в семейството, обществото, да се самоуважаваме и чак тогава  да помислим за нещо друго. Няма нужда да казвам какъв процент от хората в България отговарят на всичко това, че да могат да си позволят „духовното”, към което спада и четенето. Голяма част от населението в нашата държава живее  ден за ден, не малък процент са и ромското население, което в голямата си част е на дъното на пирамида. Към този процент приспада  селското население, това на по-малките градове и за всички онези хора, които просто нямат физическото време да четат. Поне ако искат да оцелеят. Защото тези хора не са по-„прости” или глупави от нас, градските чеда, а просто борбата им за оцеляване е още по-жестока. Но това не е всичко. Има още много фактори – образование, чисто парични средства, защото книгите вече никак не са евтини, и много други. Замислете се сега, когато изброихме всичко това – колко процента от населението на страната може да си позволи лукса да чете? Отговорът на реторичния въпрос е ясен, а с него идва и обяснението на това защо „българинът чете малко”.
Макар статистиките да не са винаги обективни, много често да са подвеждащи и аз да не ги обичам, хората често се впечатляват от числата, а ето и какво говорят те след кратко проучване в интернет. Само за 2011-та година, според данни от НСИ (за 2012-та не са излезли), в България са издадени над 5000 различни книги. Около 3500, от които на родни автори, а 1500 на преводни.  Според проучване на „Алфа Рисърч” през 2007 година четящите българи са 58%, от които около 30% наистина активни. За сравнение, по данни на „Франс Прес”, но за 2008, процентът на  активно четящите във Франция, безспорно една от най-развитите и „културни” страни в Европа, а и по света , е около 6% – 30% от французите не четат въобще, а 64% са с по-малко от 5 книги на година. Докато само в България броят на хората, които четат над 5 книги на година са почти шестстотин хиляди. Тоест, въпреки че двете страни не могат в никакъв случай да се сравняват по отношение на културно развитие, икономика и стандарт на живот, излиза, че българите четат поне толкова, колкото и французите, а ако не и повече. Макар данните да имат няколко месеца разлика в момента не правим болезнено точно социологическо проучване, а бегло сравнение. И една последна статистика, която идва от Асоциация „Българска книга” и е излъчена по bTV – през 2012 година продажбата на книги се е увеличила с 10%, а за цялата година са продадени 12 милиона екземпляра. Това са само чисто новите книги от книжарницата обаче. Представете си колко книги са прочетени в електронен вариант, колко книги са били купени на чужди езици, колко книги са продадени втора употреба от стотиците антиквариати в страната и колко книги са били наети от библиотеките.  За това няма статистика.

Освен всичко тук има и още няколко важни фактори, на които трябва да се обърне внимание. Като за начало до съвсем скоро да видиш красиво издание в България си беше рядкост. Но тази тенденция започна да се променя с много бързи темпове. Различните издателства разбраха колко е важно книгите да изглеждат красиво, да грабват окото, да са с оригинално направена корица и добра хартия. Защото дори книгите са стока, а всяка стока се продава по-добре в лъскава опаковка. Много от съвременните романи, издавани у нас, вече не отстъпват по качество и визия на събратята си от големите европейски и американски издателства. Разбира се, това се отразява на цената, но българинът, който може да си позволи да си купува редовно книги масово би предпочел да даде 2-3 лева повече, за да държи в ръцете си едно малко произведение на изкуството, отколкото разпадащи се и грозни листи хартия.
Друг важен фактор е, че в последните години в българското интернет пространство се заражда своеобразно книжно общество. Макар много хора да пренебрегват този факт, интернет е трибуната на младите. По този начин, чрез различни групи в социалните мрежи, сайтове и блогове, много хора, случайно и сякаш между другото, попадат на някоя интересна статия или препоръка за книга, биват заинтересувани и после си я купуват. За лично проучване се заех да броя всички сайтове и блогъри, които пишат за книги, но се оказа почти невъзможно да се направи такава статистика. Десетки и десетки активно четящи млади хора пишат за книги и най-хубавото е, че го пишат по начин, който е достъпен за обикновения читател. Макар да не претендират за авторитети, те много повече популяризират четенето, отколкото различни литературоведи и критици. Не защото са по-ерудирани и знаещи, а именно защото го правят по един иновативен начин, с леки и приятни за четене текстове, в които  изразяват собственото си мнението без да използват  високопарен стил на писане и сложни думички.  А няма нищо по-ефективно и хубаво от това младите да приканват и насърчават другите млади.
Не малка роля играят и все по-нашумелите електронни четци. Те стават все по-достъпни и популярни и на родния пазар. Малки, комфортни, много приятни за четене и с памет достатъчно голяма, за да побереш библиотека, достатъчно голяма за идните 3 поколения, електронните четци вече са предпочитан начин за четене от много хора. Вече достъпната им цена от около 200 лева ги прави дългосрочна и многократно връщаща парите си инвестиция. По този начин всеки притежател на електронен четец получава достъп до български сайтове като Читанка с огромна база от книги и на практика почти всичко, което се е издавало у нас през последните 40-50 години. Хубавото на Читанка, например, е, че не се подкопава новото книгоиздаване и книги издадени през последните 2 години не могат да бъдат качвани за всеобщо ползване. По този начин можеш да прочетеш безплатно десетки хиляди книги, чиито права отдавна са изтекли, без да даваш луди пари по антиквари и да четеш разпадащи се страници, като в същото време ако се заинтересуваш от нещо ново и искаш да го четеш на български – трябва да си купиш книгата в хартиен вариант.

Разбира се, хайде да не се правя на глупак, положението никак не е толкова розово. Четците често водят до пиратство, сред блогърите има не малко галфони, а книгоиздателите обикновено не си поплюват да минат колкото се може повече читателите. Но това всичко са теми на съвсем друга дискусия.
Страната ни е на твърде ниско социално равнище, за да бъде четенето нещо повече от лукс.  Но от погледа на четящ човек, заобиколен с други четящи хора, макар нещата да не са розови, те сякаш не изглеждат и толкова черни. Все по-големи и пълни с най-разнообразни книги книжарници се отварят навсякъде, издателите се стараят да правят все по-красиви и привлекателни издания и все повече хора започнаха да пишат за книги и да призовават за четене. Да не говорим за ежедневните събития, представяния на нови романи и стихосбирки, панаири, срещи и най-различни мероприятия. Българинът  може да не чете особено много и никой няма право да го обвинява за това, но има една, не чак толкова малка, група от хора, които не само, че четат много, но и всячески се борят да популяризират това занимание. И на фона на всичко това, високомерни изказвания от типа на „Младото поколение въобще не чете!”, най-вече идващи от устата на не особено четящи хора, звучат някак си клиширано, стереотипно и невярно.  Защото макар градивната критика да е страхотно нещо, а затварянето на очите и излишния позитивизъм да са коварни, то точно тук с мрънкане и скръстени ръце няма да постигнем нищо. Истинско постижение е, че въпреки тези условия българинът чете дори толкова.

Advertisements
Публикувано на Коментар. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Чете ли българинът?

  1. soregashi каза:

    Честно – извън България всички си гледат айфоните, докато тук доста хора четат. Лични впечатления 🙂

    • Dante каза:

      И аз така мисля. Положението не е розово, но съм на същото мнение.
      Разбира се, сигурно това се дължи, че аз комуникирам предимно с интелигентни хора и те определено четат.

  2. Pingback: Чете ли българинът? « u will find the way

  3. MCFOXXX каза:

    Поздравявам те за публикацията, хареса ми много.
    Мисля си, че българинът не чете достатъчно. Не е образован достатъчно и като цяло има ниска обща култура. От познатите ми просто никой не чете. Да, всеки си намира някакво оправдание – няма време, забързано ежедневие, много проблеми, скъпи книги. Тръгнем ли да търсим оправдания, винаги ще намерим. От колегите ми, макар и да не познавам всичките около 60 човека (все пак работим на смени), също не зная някой да чете. Може би се крият, но нещо не ми се вярва 🙂
    За себе си мога да кажа с ръка на сърце – аз чета. Не си купувам книги, защото са ми наистина скъпи, но и не свалям, защото на лаптопа ми се изцъклят очите, та ми е невъзможно да чета така.
    Записан съм в местната библиотека, но сега като се замисля не съм стъпвал там от около два месеца, понеже си намерих няколко стабилни източника, които ме снабдяват със страхотни заглавия. Говоря за двамата ми началници. На единия жена му е библиотекарка, а другия си купува най-новите криминални романи. Зареден съм с книги на Ридлли Пиърсън и Лий Чайлд в момента.
    Майката на зетя също има малък брой книги, които съм се захванал да изчета, а последно при една от сбирките на фен клуба на Байерн Мюнхен се заприказвах с едно аверче, луд фен на Толкин, Властелинът и сега на Хобит. Че стана дума за книги и разбрах, че имал епосите на Толкин. Вече съм чел Децата на Хурин (брутална!), обаче сега ще почакам малко за Хобит, Силмарилион и Властелинът, защото ги е раздал. Зависи кои ще му върнат първо.
    Че за мен истината е – при добро желание всеки може да отдели време за четене. Не му ли се чете на човек, ще намери милион извинения.
    Да, мисля си, че българинът не чете достатъчно.

  4. Dante каза:

    Не смятам, че е правилно да казваме, че „българинът не чете много“. Това не е до нация според мен, а до общо човешко качество. Колкото процента четат тук, толкова ще четат и във Франция. Разбира се, говорим си за страните с по-голям процент на грамотност, а не за тези от третия свят. И точно тезата ми е, че четем дори толкова ВЪПРЕКИ всичко е постижение.
    Само за миналата година са продадени 12 милиона книги. Доста от тях се четат от повече от един човек. Има антикварни книжарници (много), има библиотеки, има електронни четци. Населението ни е 7 милиона. Не мисля, че цифрите са толкова плашещи. Най-вече при тези цени на книги и времето, което средностатистически един човек може да отдели.

  5. MCFOXXX каза:

    Съгласен съм и не споря. Споделих лични впечатления с хора, до които имам досег. Сметнах, че тук му е мястото.
    Тези цифри, които си извел и доказват, че българинът чете, могат само да ме радват 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s