„Вампирът Лестат“ – Ан Райс – различният вампирски роман

LESTAT„Вампирът Лестат” има малко общо с всичко вампирско, до което сте се докосвали до момента. Всъщност , това е един доста стабилен фентъзи-митологичен роман, който разчупва стереотипите на жанра си. Ан Райс е един от пионерите на вампирската литература, много след Брам Стокър, но и много преди Стефъни Майр и последвалата я мания с еднотипни, лигави романчета за подрастващи момиченца. Затова и не се оставяйте да бъдете подведени от корицата и името и не захващайте този роман, ако се надявате да прочетете „Здрач 2”.

Историята проследява живота на Лестат , познат за повечето хора като Том Круз от „Интервю с вампир”. В този роман той няма нищо, ама наистина нищо общо с изградения персонаж от предишната книга. Оказва се всъщност, че е един много по-душевен, дълбок и сложен персонаж от това, което сме видели в предишната част. В книгата ставаме свидетели на целия му настоящ живот – още от човешките му години, прекарани в  бащиния замък, в смутната предреволюционна Франция, до моментът на израстването му, първото му истинско приятелство, първото му влюбване, превръщането му във вампир и всички последвали приключения и препятствия, които го сполетяват по-късно.

Действието започва там където свършва „Интервю с вампир”, в 80-те години на 20-ти век. Лестат се е пробудил от летаргията в един напълно различен свят, много по-модерен и технологично развит, от колкото го помни. И се влюбва в него. Става рок мегазвезда и решава да не се крие от хората.  Започва да провокира останалите вампири, опитва се да ги разбуди, да ги разкрие. Затова и пише своята автобиография „Вампирът Лестат”, от където започва и същинската история. В следващата страница сме пренесени във Франция през 18-ти век, сто страници по-късно сме във Византия през 13-ти, триста страници по-късно сме в Египет преди 3000 години и т.н, и т.н. Ан Райс непрекъснато ни прехвърля в различни епохи и в различни дестинации.

И именно този колорит от времена и епохи, митологии и религии и различни дестинации, в който  се развива действието е най-страхотното в книгата. Много често се случва да има история в историята или история  в историята в историята. Книгата е хаотична, не следва ясна нишка на действие и никога не се знае къде ще те отведе следващата страница. Което в случая е голям плюс.

„Вампирът Лестат” е първото място,в което се дава отговор на вечния въпрос – откъде произлизат вампирите. Романът проследява цялата история на децата на мрака. Разказва за това как са създадени, кои са техните прародители и първи вампири, какво се случва с тях през вековете, как се превръщат в полубожества и после биват повалени, как се променят и приспособяват през различните епохи и религии. Увлекателно и интересно е да научиш една алтернативна история и поне веднъж да ти се даде отговор, аджеба какво всъщност представляват вампирите. Много хора (режисьори, писатели и т.н) въобще не си правят труда да дават подобни обяснения, докато тук това е водещ мотив на цялото произведение. В тези моменти Ан Райс си играе изключително много с различните религии и древни митове. Преплита ги, показва ги през своята призма и сама създава нови такива.

Друга сила на книгата е, че тя представлява няколко жанра в един. В началото и края романа носи рокендрол  излъчването на 80-те, след това става биографична приключенска история за животът на Лестат, а после разгръща мащаба си, за да ни потопи в невероятна фентъзи история. И най-хубавото е, че книгата може да се чете самостоятелно. Разбира се, трябва да прочетете „Интервю с вампир” или по-добре направо да гледате филма, но за сметка на това, макар да има отворен край, книгата е сравнително завършена и не оставя горчивия привкус за свършек посред нищото.

За съжаление,  тя има един много сериозен минус и това не е, че е писана от жена, а че адски много си личи, че е писана от жена. Стилът на Ан Райс, макар уникален и живописен, на моменти  е тежък, труден за поглъщане и ненужно усложнен. Страниците преливат от епитети, анархични думички, метафори и описания. По средата има около 100 страници, които са ужасни и неприятни за четене. Действието зацикля, започват ненужни, неоправдани, безпричинни драми, които те отвращават и те карат да се чувстваш неприятно от наистина глупавото чувство за обреченост и тъга. В същите тези страници, вместо да се развива историята, да има действие и развитие, Ан Райс се чувства длъжна да ни обясни как ТОЧНО чувстват въздуха, луната, полъха на вятъра, допира на кожата, лъча от свещта, света, Вселената и всичко останало вампирите. На някои може да им е доста интересно, но за мен беше отегчително. За щастие, от около 500 страници, сравнително малка част са такива и после нещата тръгват повече от добре.

Друг проблем за мен беше цялата хомоеротичност в книгата. Не съм хомофоб, но мисля, че на повечето мъже, които се докосват до „Вампирът Лестат” , в един момент ще им писне как ВСЕКИ ЕДИН мъжки вампир в тази книга иска да прави секс – а) с друг мъж, б) с майка си. И на всичкото отгоре дали и жените вампирки имат обратни наклонности – не е споменато : ( Бързо подчертавам, че до ексцесии не се стига и макар книгата на моменти да е доста еротична не се прекрачва границата, че да стане гнусна. Всъщност е забавно как откровено бисексуалните вампири от тази книга успяват да бъдат по-мъжествените, отколкото хетеросексуалните вампири в Здрач, например. Интересно. И все пак – можеше да ни го спестят.

Като изключим тези два минуса (които обаче, ако трябва да съм искрен, са доста субективни) „Вампирът Лестат” е стойностна, качествена и мащабна фентъзи книга. Имаме си приключенска част, имаме си митология, богове, свръхестествени същества, увлекателна, брутална история, любовен романс, интересни взаимоотношения и общо-взето всичко, което е необходимо, за да ни държи книгата будни до късно през нощта. И макар романът  да става и за мъже, и за жени, за представителките на нежния пол, които хем са достатъчно претенциозни да стоят далеч от „Здрач” и себеподобните им, хем им се чете добра вампирска/фентъзи книга, която да е „по-така”, „Вампирът Лестат” е просто задължително четиво.

Оценка – 7.5/10 (предполагам за дамите би била дори по-висока)

Advertisements
Публикувано на Литература. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to „Вампирът Лестат“ – Ан Райс – различният вампирски роман

  1. hbeeva каза:

    А, да, освен това Николас е много омразен герой.

    Но ме кефи как изтрещя:)

  2. Pingback: Ан Райс (4 октомври 1941 г. – ) | Media Marketing

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s