Моите впечатления от ХХХI Софийски международен панаир на книгата

PANAIRНяма да се впускам в подробно описание на Зимния панаир, както направих за Пролетния. Но няма и как да мина без да ви разкажа какви са впечатленията ми от най-голямото книжно събитие на годината и, разбира се, да се изфукам с новите си придобивки.

Като цяло тазгодишният панаир ми хареса доста и със сигурност беше по-добър от миналия. Тъй като всеки ден писах текстове за АзЧета за това какво ни очаква през деня, бях доста впечатлен от десетки организирани мероприятия. Официалната държава гост изби рибата със сериозност и унгарците сякаш бяха довели де що известен автор имат. Да не говорим за това, че всяка вечер бяха подготвили я театрална постановка, я свои народни танци, я някой концерт. Издателствата също се бяха постарали и, общо-взето, бяха организирали срещи с почти всички известни имена на съвременната родна литература, представяния на нови книги и много други. Има още

Advertisements
Posted in Коментар | 2 Коментари

„Псевдомедицината“ е по-доброто заглавие за книгата на Бен Голдейкър

b2Сигурен съм, че след двайсетина година ще чета много повече научна литература. Сега го правя по изключение. Точно такова беше и „Псевдонауката”. В началото бях подведен. Взимайки книгата очаквах страшно интересни историйки от сферите на биологията, химията, физиката и въобще всички други науки. Но получих нещо доста по-добро, интересно и важно. Историйки за това как ме лъжат голяма част от (не всички) лекарите, фармацевтичните компании и всички останали представители на „бялата мафия”. Научих се как да се пазя с една идея повече от измамите и манипулациите на гореспоменатите мошеници. Научих се да не приемам на доверие всичко, което ми казват, слушам и чета. Защото тази книга не трябва да се казва „Псевдонауката”. Правилното заглавие е „Псевдомедицината”. Има още

Posted in Литература | Вашият коментар

„Затворникът на Рая“ на Сафон – новела, а не роман

Признавам, три поредни ревюта за една и съща поредица ми идват малко нанагоре. Затова този път няма да се впускам в дълги прегледи и надъханo и емоционално да се опитвам да пресъздам магията от книгите на Сафон. Просто се изчерпах. Но вие си знаете – това е автор, чиято всяка една книга трябва да бъде прочетена на всяка цена.

Като за начало – „Затворникът на рая” е още от същото. Атмосфера, дух, персонажи, място на действието – всичко. Ако сте харесали „Сянката на вятъра” и „Играта на ангела”, ще харесате и третата част, получавайки поредната доза Сафон. В което няма нищо лошо, дори напротив. Единствената разлика в случая е, че за мен „Затворникът от рая” не е никакъв роман, а просто малко по-дълга новела, която не ни предлага почти нищо ново, а служи като спойка между първите две части. Има още

Posted in Литература | Вашият коментар

Геокешинг – една от най-страхотните идеи, които съм виждал в интернет

Наскоро ми показаха един сайт, който веднага привлече вниманието ми. Става дума за изключително популярния в цял свят сайт – http://www.geocaching.com   Понеже много се изкефих на идеята, а и искам да разнообразим малко, че пиша само ревюта за книги напоследък,  ще използвам блога си, за да може още някой и друг да научи за най-мащабната игра на „скрит предмет” в историята на човечеството.

За какво става въпрос?

Геокешинг е сайт създаден от инженерът Дейвид Улмър през далечната 2000-на година. Идеята е проста, но гениална. В целия свят, като започнем от Америка, минем през Африка и стигнем до Северния полюс, са скрити от различни хора, десетки, дори стотици хиляди „кешове”. Това ще рече някаква кутийка (не е задължително да е  точно кутийка, но трябва да е непромокаема), която е скрита на специално място и в която има някакво символично подаръче и списък, където всеки, намерил този кеш, записва името си. Предметът може да е всякакъв, но не трябва да е нещо органично или пари. Ако искаш да го отнесеш със себе си (предметът, не кутийката!), задължително трябва да оставиш нещо друго на негово място. Както споменах, кутийките са скрити по цялото Земно кълбо на най-различни места – предимно в градове и паркове, но най-интересни са тези, заровени в земята, нависоко в планината, в гори, на непристъпни скали и къде ли още не. Има още

Posted in Любопитно | 2 Коментари

Играта на Ангела – Карлос Руис Сафон

Играта на Ангела” е Карлос Руис Сафон до последната капчица мастило по страниците си. Тя носи духът,  атмосферата  и усещането на „Сянката на вятъра”.  Макар да се води прелюдие,  втората част може да се чете напълно самостоятелно и, поне привидно, не е свързана по никакъв начин със Сянката. За съжаление, като почти всеки автор на поредици, испанският майстор, не е успял да надмине или дори да достигне нивото на безпогрешната първа част. Защото, макар да й отстъпва с малко, „Играта на ангела” е обречена да лежи в Сянката на своята предшественица. Има още

Posted in Литература | Вашият коментар

Искам да ям хрупкави филенца и палачинките ми да не залепват по тигана – или първата игра у нас, предназначена само за блогъри

По принцип никак не харесвам популярните напоследък игри от типа на „сподели във фейсбук, за да видят всичките ти приятели колко си тъп и може да спечелиш преносимо радио с батерии!”. Ми нито имам мерак да се хващам на подобен ПИАР, нито съм сигурен, че радиото вече не е предварително дадено на леля, баба или третия братовчед. Този път, обаче се изкуших. Има още

Posted in Коментар, Литература, Любопитно | 3 Коментари

18% сиво – Захари Карабашлиев

„18% сиво” е една от малкото модерни български книги, които съм чел някога. Започнах предубедено, но затворих последната страница с положително мнение. Роман-пътепис и спомен за отминали времена, текстът на Захари Карабашлиев не  подлежи на жанрово рамкиране. Не баш „нов жанр”, както смело се изказва Любен Дилов, но със сигурност нещо доста оригинално, което си струва да бъде прочетено.

Мъж на среда възраст, родом от Варна. Влюбва се и живее с приятелката си в България през ранните 90-те. Не им харесва. При първа възможност емигрират в Америка,  държавата на неограничените възможности. Сивата, гадна, заличаваща личността Америка. Едвам свързват двата края, докато той не фалшифицира дипломата си и не започва да работи като фармацевт за луди пари.  Едва осъществил американска мечта, един ден любимата на Зак просто си тръгва от него. Завинаги. Три дена по-късно той захвърля всичко, открадва без да иска един чувал марихуана, убива човек и се впуска в пътешествие през целия континент. Има още

Posted in Литература | има 1 коментар